Зима

Едни зими имаше навремето – насред Януари вземе, че ни затрупа с пет сантиметра сняг и ни изненада – не, ами ни ошашави чак.
За една от тия зими ми е приказката...
- Не е държава това! - Нареждаше жално току що качилият се клиент, докато духаше зиморничаво вкочанените си пръсти. - Имах едно Ауди осемдесетка... Не беше кой-знае какво, ама ми вършеше работа. А сега мръзна по спирките...
- Що, какво му се е случило? - полюбопитствах аз.
- А бе, то не е за верване... Оня ден, като се блокира цела София от снега... Държава ли е това, чудо ли е, бе! От пет сантима снег – пълен блокаж!
Та... По некакво чудо бех предвидил, че така ще стане и тръгнах по-рано. Изпреварих задръстването. Ама като стигнах до Лозенец (там ни е офиса), се почна една...
То – колко снег имаше - колкото да побелее само. Ама по тия стръмни улички с тия павета... Улици ли са, държава ли е... Точно преди мойта работа има една уличка – дали има и 50 метра, ама стръмнаааа....
Спрех се аз горе, гледах, мислих... Викам си – лекичко, на първа, нема начин да не слезна.
Слезнах! Ама право в една паркирана кола. Тя, мойта като взе да ми поднася и аз като се панирах и като скочих на спирачките – кат шейна стана.
- Добре де – прекъснах го – чак па толкова зле ли си я ударил, та говориш за нея в минало време?
- Не беше нищо особено, бе! Ама докато се осефера, излете една мацка с некаква фиестичка отгоре, та у мен.
„Станалото, станало. – Викам – Ами дай да преместим колите, да не се наниже некой друг в нас.“
Ама то – току така ли се местат на тая пързалка! Бутай, дърпай – избутахме нейната и те ти един джип отгоре.
Така ме млатна, че ме завърте на страни и счупих фара на още една паркирана.
Обаждам се аз в КАТ и обяснявам какво е станало.
„Колко автомобила участват в ПТП-то?“ - Пита ме оная.
„Засега са пет“ - Викам.
„В какъв смисъл – засега?“
„А! Вече са шест“...
Един баварец като се сурна отгоре – и пак в мен - тоя път странично. Оня беше преместил вече джипката...
- Е, не! Това ако го гледам във филм, ше си кажа, че са попресолили манджата. - казах през смях - В края на краищата какво стана?
- Какво стана... След четири часа дойдоха полицаите и ми написаха акт за несъобразена скорост. Виновен съм, демек! Каско немам, гражданската не важи, а една здрава ламарина не остана по колата. Да тръгна да я правя – тя, целата кола не струва толкова. Държава ли е, чудо ли е...
- Добре де, Що не обжалваш акта? Що не съдиш общината?
- Какъв съд, бе?! Само нервите да си изхаба. Ти кат да не живеш в тая държава... Държава ли е, чудо ли е.......

То бяха други времена. Няма вече такива зими в София. Откак бате ти Бойко се разпореди да се ловят снежинките във въздуха, изплаши се тая ми ти зима и туй то. Един снежен човек, дето се вика, ако ти се прииска да си направиш, по Витоша трябва да се катериш.
Ама сега, като ни отърваха от страха, почва да ме хваща страх... Да не вземе да се усети и зимата,че не я страхуват вече, да се промъкне в мъглата, която ни обгръща все по-плътно и пак да завалят едни снегове, едни актове... Ти да видиш тогава зима!