вторник, 2 декември 2014 г.

Идеалист

- Идеалист съм, бе, това е! Каквото и да ми говориш, не можеш да ме разубедиш!
Защо плюеш по един красив идеал? Хората са се борили за него. Умирали са за него. И то какви хора! Вапцаров е умрял за този идеал.
„Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.“
Какво по-красиво от това?! Какъв е бил идеалът на Вапцаров, а какъв е идеалът днес?
„Ще строим завод“!...
Не - „Ще отворим фирма“, а „Ще строим завод“! „За живот“!
Ами, не си го давам Вапцаров! Не си давам Смирненски!
Какво лошо има в тях? Какво лошо виждаш в правилата на чавдарчетата?!
„Чавдарчето е примерно дете. Играе, пее, учи се, чете;
Чавдарчето труда обича, на помощ първо се притича;
Чавдарчето родината свободна обича като своя майка родна“...
Всичките мога да ти изредя, още ги помня!
А сега на какво учат децата? Да се обиждат, да се бият, да се колят дори...
Кажи ми, аз, като учител, на какво да ги уча?
Как да му кажа на някое, че е лошо да преписва, като то веднага ми дава за пример вуйчо си, който само е преписвал, а сега има фирма и не си знае парите?!
Как да му забраня да преписва, като ми идва директорката и ми казва, че двойки не трябва да има?! Че ако се налага, аз ще им подсказвам, ама ще им пиша тройки?!
Да ѝ откажа?! Ти знаеш ли какво значи делегиран бюджет?!
Знаеш ли, че училищата се борят за всеки ученик? Че за моето място чакат сто човека отвън?!
Къде да ида, като ме уволни? Това дете как да го храня? Не разбираш ли, че съм жертва, че системата ме смачква?!
Лесно ти е да говориш отстрани за принципи!
Когато си отговорен за изхранването на детето си, нямаш правото да бъдеш принципен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар