понеделник, 30 юни 2014 г.

Да го ожалиш

Не мога да разбера какво толкова имат хората срещу катаджиите. Толкова сговорчиви, човечни, разбиращи и приятелски настроени хора са... Да кажем примерно, че минеш на червено. Спира те човекът и не се юрва веднага да ти изпие кръвчицата, дето има една дума, а съвсем човешки ти обяснява къде си сбъркал, на каква стойност е глобата, колко точки се отнемат... След това проявява загриженост за социално-икономическото ти положение – можеш ли да си позволиш такава глоба, точки имаш ли... И тогава, в израз на дълбока симпатия, ти дава право на избор. Чуеш ли фразата „И се'а к'во правим?“, идва моментът за размисъл.Ако ти прецениш, ще си свърши работата като съвестен гражданин и ще ти напише акт, колкото и да му е неприятно. Ако обаче, му обясниш, че положението ти е много тежко, се отнася с разбиране и те пуска с любезното предупреждение занапред да внимаваш повече. Е, ти разбира се, му даваш в знак на признателност десет-двадесет лева, но това не е корупция!Това си е твое решение.
  И как да не му дадеш,като знаеш в какво окаяно положение са, горките?! Заплатите им – мижави; за облекло – я им дадат, я не – а и те семейства имат; и те деца хранят... А работата им е при такива тежки условия...Ами че те са направо за ожалване!
  Веднъж много ми дожаля за едно младо момче, неопитно още... От скамейката в Симеоново– директно на улицата го пратили. И то - в най-големите студове – Януари месец...
  Спря ме за рутинна проверка, поиска ми документите и започна внимателно да ги разглежда, потропвайки с крака, за да се стопли. Тогава шофирах с два акта, резултат на спор с друг един труженик на улицата, по единия от които бях подал възражение. Той видя входящия номер на възражението и ми каза:
- Е защо караш с изтекъл акт? С'а к'во да те правя?
- Как така-  изтекъл? - Озадачих се аз.
- Ами тука, в ъгъла пише 02.01. Удължението ти е изтекло преди три дена.
- Това ми е входящия номер и датата на възражението, което съм подал – обясних.
- С'а що ме ядосваш, аз актове не съм ли виждал според теб?!
  Стана ми ясно, че май не е виждал много – много...
- Добре де, виж кога е съставен! Ако мислиш, че за десет дена може да е изтекъл, ок.
  Той отиде да се посъветва с колегата си и след малко се върна засрамен. Нямаше къде да ходи – налагаше се да си признае, че е в грешка. Това обаче малко го ядоса и реши, че трябва да ми намери нарушение. И се започна: триъгълник, аптечка, пожарогасител, светлини... Удари на камък, горкия. Всичко си имах. Само пътната книжка бях забравил да си попълня и силно се надявах да не се сети за нея. Тя не е от неговата компетенция, работа на ДАЙ е, но все пак...   По едно време, съвсем отчаян, възкликна:       
- Е с'а, аз какво да кажа на старшия, че съм те пуснал за добро поведение ли?!    
- Ми – не знам... - отговорих.
  Той ми върна с нежелание документите и присвит под напора на ледения вятър тръгна към патрулката. След две крачки обаче, се присети и се обърна:
- А пътна книжка имаш ли?
Подадох му я широко ухилен.
- Ами попълвайте ги, де - занарежда без дори да я погледне - Аз за какво мръзна тука...
- Ми – не знам... - отговорих отново.
  Той постоя нерешително секунда – две, но явно разбрал, че си има работа с много недосетлив човек, промърмори нещо недоволно и се прибра на топло в колата.
Как да не го ожалиш... Изкарали го на улицата в най-големия студ, а защо – и той не знае...

Няма коментари:

Публикуване на коментар