Сурва! Най-чаканият ден в годината. Денят, подготовката за който започва още на следващия ден, след като е приключила предишната сурва. Измислят се персонажи и реплики, правят се маски, обикалят се кошари и кожари из цялата страна, купуват се пръчовете с най-красивите шарки, с най-дългия косъм, сушат се и се обработват кожи, кроят се и се шият костюми, набавят се звънци. Всеки втори, или трети, участва в подготовката. И всеки чака с нетърпение резултата от тази подготовка...
Още месец-два преди настъпването на дългочаквания празник, започват да се оформят групите. Определят се участниците, разпределят се ролите. Неизброими са мераклиите, които искат да бъдат включени в групата, но не биват допускани. Всяка група се стреми да привлече най-добрите, доказали се "актьори", с най-оригиналните и красиви костюми. Макар че групите са на териториален принцип - всяка махала си има своя - ако бъде привлечен атрактивен участник от друга махала, това е успех. И групата става по-интересна, и районът ѝ се увеличава - групата ще мине и през къщите на новото попълнение и близките му. Най-нетърпеливите се събират всяка вечер, нахлузват коланите с огромните чанове и обикалят квартала. Притихналите, мъгливи улици се огласят от звън и весели викове и сърцата на всички примират сладостно - 'айде, не остана...
Веднага след настъпването на новата година се започва. Обличат се костюми, дооправят се маски... И разбира се, подгрява се с вино и ракия. Рано сутринта на първи януари, още по тъмно, групата започва да се събира в конака и тръгва по предварително начертания маршрут. От къща на къща. Постепенно към групата се присламчват зяпачи, съседи, орляци деца, любопитни да видят всяка подготвена сценка, да чуят всеки кодош. Тръгват заедно с нея и не само гледат, но и участват активно. Провокитрат, подсказват, смеят се...
Булката целува ръка, младоженецът черпи с ракия, горският обикаля дворовете и глобява за "контрабандни" дърва, фризьорите правят прически, докторите предлагат лечение с ампула "Гроздомицин" или "Виномицин", мечкарят пее, мечките играят, борят, или нагазват гърбовете за здраве... В различните години има и персонажи, отразяващи актуални събития. Покрай едни местни избори, един зевзек обикаляше качен на файтон и обещаваше ако го изберат за кмет, да разкопае асфалтираните улици, за да не се сърдят жителите на неасфалтираните. Друга година едно циганче с голяма, пълна с едри зъби уста, използва физическата си прилика с един кандидат-президент, облече черен костюм, сложи очила на носа си и закачи на гърба си надпис "Он ке е!". Всеки си има номер, но и трябва да може да отреагира на ситуацията, да отговори на някоя реплика от публиката. Постепенно, увлечени в тази игра, актьори и публика разтеглят фронта на действие. Едни избързват напред, други изостават...
И ето, че сега към тъжното мокро кръстовище се приближаваше авангардът на една от групите - върлинестият Серафим, или Саро̀ кучето, както го наричаха всички, маскиран като доктор, и редовният му партньор в шегаджийските сценки, наречен заради стройната си фигура "Копчето", този път в ролята на кокетно фръцкаща се миньонка - медицинска сестра.
- Докторитеееее! - Обяви тържествено едно хлапе, предчустващо вълнуваща сценка. Макар и много добър човек за всички, които го познаваха, Спасѐ Тра̀перо беше доста страшен и интересен за децата образ. Прекарваше повечето време в гората. Слизаше в градчето с трите си коня само за да достави някой товар дърва и да си напазарува ракия и хляб. Яхнал високата си бяла кобила, с рунтави мустаци, преминаващи в бакенбарди, с дълга коса и свъсени вежди, той приличаше на истински герой от романите на Карл Май. Винаги когато се появеше, дечурлигата започваха да дюдюкат от почтено разстояние, а той свирепо ги плашеше, посягайки престорено към брадвичката, окачена на самара на коня. Но сега изглеждаше толкова препил, че можеха да му се подиграват колкото си искат.
- Какво става тука, Сър? Уморил сте се малко нещо, гледам? - Втурна се ентусиазиран на калната сцена "докторът". Саро̀ имаше навика си да титулува всички със "Сър". Започна театрално да "прослушва" лежащия със стетоскопа си. "Пациентът", обикновено доста лют и нетърпящ кодоши, не се помръдна.
- Гледате нагоре, виждате надолу. Вие май нещо не сте добре. - изчурилика Копчето и игриво намести двата надути балона, представляващи фамозен бюст под плетената бяла жилетка - Докторе, да му вкараме една ампулка нещо?
- Дай една гроздомицинова доза, сестра! Заснемете го, моля! - Продължи с апломб Саро̀̀ и се опита да вдигне безжизнено отпуснатия страдалец, но успя само да го обърне по гръб. Напъна се и успя да го вдигне в седнало положение - Какво става, Сър? Какво ставаа?
Главата на запитания клюмна. Едрото му тяло, напълно отпуснато, натежа в ръцете на комедианта, който продължи сценката, но в гласа му се доловиха леки нотки на тревога:
- Какво става? Спасе! Спаасееее!
Започна да му удря леки шамарчета, като го викаше с приглушен вече глас:
- Спасе! Спасе! Какво ти става, Спасе!
Никакви признаци на живот. Серафим, вече забравил и сурва, и скечове, свали маската си. Разтърси силно безжизненото тяло.
- Спасе! Спасе! Стани, Спасе!
Дълбоко от гърдите на пациента се изтръгна глухо ръмжене. Очните му ябълки се раздвижиха под затворените клепачи.
- Стани, Спасе! - продължи да повтаря Серафим с облекчение, като приглаждаше дългите му бели коси - Стани! Как си? Какво става?
Спасѐ понадигна с мъка клепачите си до половина и избърбори нечленоразделно:
- Нъмъчъмъвешодъсвъ...
Саро̀ се окопити и отново влезе в роля. Вдигна отърколилата се настрани ушанка и я нахлупи накриво над кръстосаните, неможещи да се фокусират очи на жертвата си.
- Не Ви разбрах, Сър? Повторете, моля! Какво става, моля?
- Ннамчоствимемайкт... - Продължаваше с опитите да проговори вече свирепо гледащият герой от дивия запад, вдигнал заканително пръст.
- Какво казвате, Сър? Какво става? - Сложи ръка на ухото си шегаджията.
- Ннна млллад ч'век - чу се най-после изпод рунтавите бели мустаци на безпмощно облегналия се назад "младеж" - що мож'да му става!
