Замислих се относно естеството на "фактите" и възможно ли е, цитирайки неоспорими, всеизвестни факти, да изкривиш реалността. И стигнах до извода, че е абсолютно възможно, ако извадиш даден факт от придружаващите го обстоятелства. Един леко хумористичен пример, който може да приеме и трагични измерения:
Казваме: Минчо се насра - ФАКТ!
Въпросният Минчо може да се е насрал, щото е преял с ярешко като невидел; защото е болен от дезинтерия; от страх; от болка.
Може да е искал да подпръцне, па да се е "опуснал" лекичко; може да се е осрал така, че да е направил пътечка...
Може да е на 32; може - на 102, а може и да е на 2 години.
Но ние изтъкваме ФАКТА и не ни интересува нищо друго. ФАКТЪТ си е ФАКТ - казваме. И до голяма степен сме прави.
Но ако въпросният Минчо е умрял и в резултат на това се е насрал, изтъкването на ФАКТА, че се е насрал става вече груба манипулация.
Оакахме темата, но идеята ми е, че замерването с "факти" всъщност е замерване с лайна. Вместо това, би трябвало да се вземем в ръце и да почистим.
петък, 23 декември 2016 г.
понеделник, 12 декември 2016 г.
Дйебили
- Ееей, какво врйеми сай отворило! Само за колилйета! Ся кат идим в Швйеция, понйе на колило шъ са накараш. Там има къдйе да караш, нйе кът тука. Туй мъ кйефи там, чйе си има правила. Вйелоалйея си има и на нйея си цар.
- Чи аз и бйез вйелоалйея съ оправям.
- Да, ама нйе става бйез вйелоалйея. А тъ хванаха да караш в тривътъ, а тъ глобиха! Няма "бързам", няма туй-онуй. Дйебили си падат малко.
- Чи то, тъй са обезсмислят тйез колилйета! За чий мий кулило, ако ни мога да си минавам напряко?! Тйе шъ ми кажат къдйе да карам!
- Абе, шъ свикниш! Аз в началото, кат пълйен сйелянин, в насрйещното съ бях набутал..
- Чи и посоки ли има?
- Чи то и тука има.
- Е да, дйе. Ама никой ни ги глйеда тйез посоки.
- Ама там ги глйедат. И ти звънят с тйез звънци, ама си карат направо кат дйебили, няма 'а та заобилолят. И кат си пйешиходйец, не им пука. Ако си им на алйеята, шта отньесат.
- Е що?
- Щот са дйебили. Бута ма, дйебила му с дйебил, и ми вика "Ни съ притиснявай, няма 'а та съдя". Той - мйене! " Чакай, бйе - викам - що ти да ма съдиш - да н'съм та бутнал аз?" А той - "На вйелоалеята си!"... Стъпил ли си му на алйеята, качва тъ на прйедната гума и нйе му дрйеми!
- Чи кво му прьечи 'а тъ заобиколи?
- Ми нали ти казвам - страшни дйебили са!
Карам си таксито мълчаливо, слушам тоя разговор между клиентите си и цъкам мислено с език.
Нема да се оправи тая Швеция, ей!
Не-ма!
- Чи аз и бйез вйелоалйея съ оправям.
- Да, ама нйе става бйез вйелоалйея. А тъ хванаха да караш в тривътъ, а тъ глобиха! Няма "бързам", няма туй-онуй. Дйебили си падат малко.
- Чи то, тъй са обезсмислят тйез колилйета! За чий мий кулило, ако ни мога да си минавам напряко?! Тйе шъ ми кажат къдйе да карам!
- Абе, шъ свикниш! Аз в началото, кат пълйен сйелянин, в насрйещното съ бях набутал..
- Чи и посоки ли има?
- Чи то и тука има.
- Е да, дйе. Ама никой ни ги глйеда тйез посоки.
- Ама там ги глйедат. И ти звънят с тйез звънци, ама си карат направо кат дйебили, няма 'а та заобилолят. И кат си пйешиходйец, не им пука. Ако си им на алйеята, шта отньесат.
- Е що?
- Щот са дйебили. Бута ма, дйебила му с дйебил, и ми вика "Ни съ притиснявай, няма 'а та съдя". Той - мйене! " Чакай, бйе - викам - що ти да ма съдиш - да н'съм та бутнал аз?" А той - "На вйелоалеята си!"... Стъпил ли си му на алйеята, качва тъ на прйедната гума и нйе му дрйеми!
- Чи кво му прьечи 'а тъ заобиколи?
- Ми нали ти казвам - страшни дйебили са!
Карам си таксито мълчаливо, слушам тоя разговор между клиентите си и цъкам мислено с език.
Нема да се оправи тая Швеция, ей!
Не-ма!
Абонамент за:
Публикации (Atom)