Как в свойта битност сме екзактни
описвахме във наратив,
а той пак: "Мразя ви безплатно".
"Страхуват го" - помислихме си първом.
Катарзис! Прошка, анадънму?!
С "Оставка" и "боклук червен"
отвърна лумпенът платен.
Мълчахме, че и се срамувахме;
И Биг Ша включихме бе, Мен!
Дори не се наваканцувахме.
отново - „Кой?“; "Танцувай с мен"...
Почти изровихме земята
за неговия евро-глас;
целувахме се по устата -
не щя да го даде за нас.
за неговия евро-глас;
целувахме се по устата -
не щя да го даде за нас.
Изпаднахме във интровертност
от този пълен конфиденс.
Уж имахме успехи и консенсус,
а явно е било нонсенс...
Нонсенс? Ха! Не за нас е таз оферта,
а за наивните "танцьори с ДАНС".
В полифоничната реалност, тип омерта,
трептим в блажен морфичен резонанс.
от този пълен конфиденс.
Уж имахме успехи и консенсус,
а явно е било нонсенс...
Нонсенс? Ха! Не за нас е таз оферта,
а за наивните "танцьори с ДАНС".
В полифоничната реалност, тип омерта,
трептим в блажен морфичен резонанс.
Няма коментари:
Публикуване на коментар