Или аз съм се изнервил, или всички криваци при мен се качват, не знам...
Първи клиент. Младост 4 за Александровска болница. Младо момиче. Качва се очевидно трудно в колата.
Аз: "Добро утро"
Тя: "Пуши ли се в колата?"
Аз: "Не, съжалявам..."
Тя: изсумтяване.
Аз: "Понеже сме за болница, да попитам - проблем ли е друсането, скоростта?"
Тя, троснато: "Не ми е проблем!"
Аз: "А имате ли предпочитания откъде да минем?"
Тя, троснато: "Нямам! Само по-бързо да стигнем!"
Аз: "През Студентски град и МОЛ Парадайс?"
Тя, след къса пауза, троснато: "Не съм минавала от там!"
Аз: "Да минем ли сега от там?"
Тя, много троснато: "Нали Ви казах - не съм минавала от там!"
Аз, след тежка въздишка: "Откъде предпочитате да минем?"
Тя: "Ами, през Цариградско. Или през кулата."
Кратко мълчание.
Аз: "Последно? Цариградско, или кулата?
Тя: " Оф! Все ми е тая! Откъдето решите!"
Аз: "Ами не Ви е все тая, явно! Аз предложих вариант, но не го приехте. Затова искам да ми кажете откъде да мина!"
Тя: "Не ме интересува вече! През кулата! В 10 трябва да сме там и искам да имам цигара време! Пуши ми се!"
...
Не стигнахме в десет. Да ме беше послушала. Неин проблем.
Клиент втори: кв. Витоша за ИСУЛ.
Аз: "Добро утро!"
Той: "ИСУЛ!"
Аз: изсумтяване
Потеглям.
Колата: "Скррръъъъц!!!"
Оф! Бях ѝ качил върху наистина ниското тротоарче само две от гумите, за да не преча на минаващите през тясната уличка коли, докато чакам клиента да се натута и да благоволи да слезе. Предната броня така или иначе е със заведна щета и след десетина дена колата ще влезе в сервиз за ремонт, ама все пак...
Аз: "Еееее. Сериозно ли на това ниско тротоарче ше заореш! А се качи без никакъв проблем... Извинявам се, обаче дали ще може..."
Клиентът: изсумтяване и нервно слизане от колата.
Слизам от тротоара. Той се качва.
Аз: " Много съжалявам!
Той: (изсумтяване) Давай, че закъснявам!
Аз (леко охладнял): Откъде да минем?"
Той (нервно): "Откъде да знам?! Откъдето е най-бързо! Навигация ли да ти пускам?!"
Аз(След като за стотна от секундата ми мина през ума да го изхвърля от колата и даже понастъпих спирачката): "Не ТЕ питам къде е ИСУЛ, а откъде ИСКАШ да минем!"
Той: "Виж какво, тръгнал съм на лекар! Айде не ми дръж такъв тон!"
Аз: "Виж какво, всеки си има някакви проблеми! Защо трябва да ми прехвърляш твоите?"
Той, викайки: "А не ми викай, а! Не съм ти аз виновен, че се катериш по тротоара!"
Аз: "Не съм казал че си ми виновен! Даже ти се извиних! Просто те питам откъде да минем, а ти се заяждаш!"
Той: " А бе ЕЕЕЕЙ! Как ми говориш ти, бе?! аз съм КЛИЕНТ бе, ЕЕЕЕЙ!!!"
Аз, озверял, с оцъклен поглед: "ИЗВИНЯВАЙТЕ, ГОСПОДИН КЛИЕНТ!!! ПОВЕЧЕ ТАКА НЯМА ДА ПРАВЯ!!!"
Мълчание.
След минута-две, аз (тихо и равно): " Уважението трябва да е взаимно."
Той: "Няма какво да ми се извиняваш! Не знам къде е ИСУЛ. Ти би трябвало да знаеш!"
Аз: "Не ти се извинявам! В длъжностната ми характеристика пише, че съм длъжен да те попитам откъде искаш да минем. И аз го правя. Обаче отсреща ти ми се зъбиш. Това, че на теб ти е крив света, не ти дава право да сговняваш деня на околните. Разбра ли, ГОСПОДИН КЛИЕНТ?!"
...
Останалата част от курса премина в мълчание. Накрая му пожелах, какъвто и да му е проблема, да си го разреши. Съвсем искрено му го пожелах. Дали ми е повярвал, си е негов проблем.
Клиент трети. Парк-хотел Витоша за Изгрев.
Аз: "Добро утро!"
Тя: "Руско пасольство!"
Потеглям. Позачудвам се откъде да изляза, за да избегна задръстването, в резултат на което натискам по-рязко спирачката. Решавам, че ще изляза през едни закътани улички покрай Минно-Геоложкия. Този път, без да питам. Нито има кога, нито имам желание.
Тя: "Уоой! Какво случилась?!?!"
Аз: "Нищо. Просто натискам спирачката."
Тя: "Ами по-внимательна карайте, де!"
Междувременно съм завил надясно. Рязко намалявам скоростта. Започвам да се влача и обмислям дали пък тая вече да не я изхвърля.
Тя: "Защо минавами ат тука?!"
Аз(насилвайки се да говоря равно и тихо): "Защото от тук е най-пряко и най-спокойно."
Тя: "Аз ат гадина и палавина живея тука и ни-ка-га такси не минавало ат тука!"
Аз, вече силно раздразнен: "А откъде минава такси?"
Тя: "През Студентски! Ат тука никага не минало!"
Вече съм уморен. Мно-га умарен!
"Е, съжалявам - казвам - тоя път ще мине от тука."
Пристигаме.
Тя, чуруликащо: "Многа хубав маршрут бил, всъщнасть! Аткъдье да казвам на ваши колеги, та да минат по същи маршрут?"
Аз: "Не знам!"
...
И потеглих. Каквото ще да им казва. Неин проблем.
Четвърти клиент. Слатина за МОЛ София. Издокарана кифла. Тича. След като съм я чакал 15 минути.
Аз: "Добър ден!"
Тя: "МОЛ София!"
Аз: "Откъде да минем?"
Тя: "Ох, моля ви се, не ме занимавайте! Не мога сега и това да го мисля!"
Захапва телефона.
Мяукащо: "Алооо, здрраавейтеее! Да,да,да,да! Знначии, всичко е готово, следобед ше наредим плащанетооо... Да,да,да, да! Тя, майка ми работи в банка, тя знае. Да, дообре! Айде, лек дееен! Мерсиии,на вас същооо. Чао, чао!"
Заповеднически: "Ало, значи по РИНГС.. Абе не ме интересува колко е таксата, бе!... Какво? Откъде да знам какво основание за плащане да пишеш?! Ох! Добре!
Мяукащо: "Алооу! Ами какво искате да напишем като основание за плащане? Аха.. Да,да,да,да.. Дооб.. Дообре. Ааайде, чао-чаоо!"
Каруцарски. Не. Катунарски: "Деейба вашшта майка деейба! Батерията ми падна с ваште... Ало! Продажба на кола пиши! Да! Не може ли по-бързо?
НЕ МОЖЕ ЛИ ПО-БЪРЗО?!
Осъзнавам, че вече говори на мен. Ми, не може по-бързо. Задръстването по жълтите павета е невъобразимо.
Аз: "Не може!"
Тая вече ще я изхвърля...
Междувременно сме между Шератон и ЦУМ. Дясната лента, моята, се раздвоява. Лявата си остава само лява. Много ясно е очертано. Продължавам си в моята лента. Един келеш с Мерцедес от лявата лента обаче, решава, че той си е в правото да ме избута. И скача на клаксона. Соча му маркировката през отворения прозорец и му извиквам да си гледа маркировката.
"АААААААААААА" - чувам до мен пронизителен писък. Обръщам се. Писъкът е придружен от истерично разперени, треперещи длани, размахани пред лицето на пищящата.
Тя: "Престанете! Образувате ми нерви!"
Аз: "Аз ли ви образувам нерви?! Да не би аз да ви пищя в ушите?! Аз просто си карам в лентата. Не виждам причина да ми се карате!"
...
Оня с Мерцедеса използва момента и се навря пред мен. Аз пък рязко забравих, че клиентката бърза. Накрая, докато я питах дали картата ѝ е безкон... Тя ме прекъсна троснато с едно "безконтактна е". Обстойно ѝ обясних, че няма как да знам, дали картата ѝ е безконтактна, или не и затова съм я попитял дали е безконтактна, което не би трябвало да я ядосва, защото е съвсем нормално да я питам дали картата ѝ е безконтактна. Щото има и хора, чиито карти не са безконтактни, де... Май се ядоса. Съвсем бях изумил, че бърза. Неин проблем.
А на мен какъв ми е проблемът? Ами, как па нито един от тия не счете за нужно да каже "Добър ден"?!
