Великата, стара, тринадесетвековна Лъвска Гора.
Е, с времето се е попроменила - не е онзи непроходим величествен лес, който е била някога. Останали са само шубраци и храсти. Но нас това не ни тревожи. И без това Водачите вече четвърт век ни обещават да я приобщят към добре подстриганите западни ливади. А ние преживяме сухите трънки, обрасли в края на гората и тръпнем в очакване на голямата паша.
Тук е мястото да разсеем една заблуда. В масовото съзнание битува мнението, че населението на Лъвската гора е овче стадо. Това, разбира се, не отговаря на истината. Овцата е животно, благородно и кротко, със силно чувство за колективизъм. Подкараш ли стадото, овцете се скупчват плътно една до друга и поемат в желаната от теб посока. А ние все гледаме да щукнем някъде встрани и да пакостим - я кората на някоя фиданка ще обелим, я в градината на съседа ще се вмъкнем и пипера ще му опасем... Ние ще позволим да ни доят, но или ще сритаме котлето, или ще се изпикаем, да ме прощавате, в него.
В гората има всякакви животни, но ние, козите, сме най-много.И понеже постоянно се боричкаме помежду си, получава се така, че все другите ни управляват.
Някога, в древни времена, из старата гора бродели величествените и непреклонни лъвове. Много велики дела и подвизи извършили те, владеели я цялата, че и съседните земи. Оттогава е останало името ѝ – Лъвската гора. А ние до ден-днешен подхранваме изпосталялата си, но жилава гордост, като се обявяваме за техни наследници.
Не щеш ли, от изток, на страховити орляци долетели големите хищни птици. Дълги столетия владели те гордия някога лес. Де що видели лъв, убивали го, или го натирвали от гората. А нас стрижели до синьо.
Стадото ни вече било свикнало с това, когато от север дошла голямата сибирска мечка. И тя си била харесала старата гора, но не могла да я задържи за себе си. Още били останали тук-таме из нея лъвове. Заели се те да възстановят величието си, но редиците им били вече твърде малобройни. А и се появили много други животни, които, подкокоросвани от мечката, претендирали за лъвския пай.
Така се стигнало до Големия Експеримент. Прасетата, едни от най-интелигентните животни, успели да убедят стадото, че най-добре за гората ще е, ако бъде превърната във ферма. По него време от гората изчезнали и последните лъвове. Помня последните години на Експеримента. По-спокойно беше някак си. В яслите имаше по малко сено за всеки. Но къде отиваха издоеното мляко и остриганата вълна, никой не знаеше.Фермата беше оградена с високи огради и никой не можеше да припари отвъд тях. А прасетата се бяха превърнали в оядени шопари.
След приключването на експеримента пък се развилняха вълците и подивелите кучета. Грабят каквото могат, но властта не вземат. Не им и трябва. Достатъчно им е да другаруват с Водачите.
А Водачите! Кой ли не се изреди да лъже стадото! Гледаше то, преживяше, слушаше тоя, слушаше оня, даваше мляко, даваше вълна и така и не забеляза, как започва да оредява. По- младите, будни и твърдоглави шилета и козлета, забягваха към по- добри стада, а нашето се топеше ли, топеше...
И остана един материал - само престарели кози и черни овце.
Това ни го каза Овчарското куче, когато стана Водач, та много ни засегна. Но обеща да излови вълците. То се опита да натири и предишните Водачи - съсела, кралския пудел и сокола.На стадото също му беше омръзнало от тях. Пуделът, с присъщото си царствено спокойствие, се излежаваше на сянка в наследствената си колиба, чакайки да му дойде времето да се обърне на другата страна; соколът хвърчеше където му падне, правейки "кръгчета и обръчи" и се оглеждаше в разни водни огледала и каскади; съселът пък, който се водеше главен Водач, слушаше съветите на лисугера и невестулката. От своя страна, лисугерът дружеше с вълците и ходеше на басейн с тях, а невестулката, която отговаряше за отоплението на кошарата, все отмъкваше от сламата, служеща за изолация.
Овчарското куче назначи едно чихуахуа да ни храни, а то веднага обяви, че сено няма и намали дажбата на една малка италианска стиска. Освен това - каза то - понеже солта е вредна (а аз се грижа за здравето на стадото ) от днес, който ближе сол, ще дава двойно повече мляко.
Развика се тогава невестулката: крадат ни от сеното и солта! Ревна и лисугерът:– така не може! Отнемат ни правото на свободно блеене!
Някои от вълците казаха, че преди време овчарското куче другарувало с тях. Гончето пък, чиято задача беше да лови вълците и даже хвана два-три ( но впоследствие те бяха тихомълком освободени поради ревматизъм и развалени зъби), беше обвинено, че живее в шест колибки едновременно.
Разбуни се стадото, прогони овчарското куче и заяви, че вече не ще Водачи. Но нали сме си кози витороги, всеки гледа да се кюска с другия, всеки врещи и блее, а не чува другите...
Кой ще надделее, тепърва ще се види. Но едно е ясно: нас ще продължават да ни доят и стрижат. А ние ще се пъчим гордо.
Защото ние сме Лъвския Народ.
А това е Лъвската Гора!
м. февруари, 2013 г.
Лъвската гора 2 => http://dnewnikytnaedinbak6i6.blogspot.com/2014/07/2-2013.html
Няма коментари:
Публикуване на коментар