сряда, 30 декември 2015 г.

За лука и историята

"...ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито..."
Сега сме граждани - ех, слука!
Но пак си псуваме сърдито.
И пак сланинката и лука
у нас възбуждат апетита.
Историята даде ни отдавна
на жълтите си страници ответа -
Срещу кръвта, в борба отдадена,
ни даде лук. А на "водачите" - кюфтета.
Но ние не четем история.
Ракийка жулим - борим махмурлука.
И псуваме. Кого ли?
Живота, а не тези, които ни пробутват лука.
Европа си въобразява,
че ще загърбим тази миризма омайна.
Нас с други гозби иска да гощава.
Е, ние пък ѝ теглим "майна"!


Повод за написването на тази реплика към Вапцаров е следната публикация:
Няма как от Вас да скрия ,
налял съм си една ракия.
Докато европейците мили ,
още не са я затрили.
Навсякъде се месят вече,
работата се напече.
Казват кога , какво да сеем.
Макар че ний това умеем.
Казват ни какви домати ,
ще си сеем за салати .
Те кога ли са орали сели ,
тези задници дебели?
Майната им католишка.
тегля им една въздишка.
Една българска, потайна
Голямаааааааама Еврогейска майна.