събота, 28 юни 2014 г.

Няма

Колега с увесен нос се е увесил на прозореца на колата ми и ядно се жалва:

- Няма бе батка, няма! В десет часа съм излязъл – къде не обикалях, тука спирах, там спирах – няма! Ей го – един часа стана, а аз само за горивото съм изкарал. Пари в наличност няма...

  К'во викаш? Пред мен била нощта?! Няма-а-а, свърши тя! До един к'вото направиш - това е. Те хората си легнаха. По улиците и кучета вече няма. Се'а започва едно висене... По-добре да си легне човек, отколкото да се мори излишно. Няма, няма! Ами ще постоя още петнайсе минути и – да ме няма! К'во да чакам повече? Да вися тука още един час и на края да ми дойде някой за няма и два лева... А и хубав курс да се падне – като ме откарат на другия край на града и се върна празен – пак файда няма... Няма, няма, ами да тръгвам аз, че и гофретка ми се дояде – колкото и да няма, гладен няма да стоя – и после хептен няма да има... На! И цигари вече нямам – защо съм излязъл днеска, представа си нямам. Е така, колкото да ме няма в къщи.

  Да излизам по-рано? Няма смисъл бе, батка! Е – оня ден в осем излязох, само времето си загубих. Обажда ми се един приятел от фитнеса, вика: „Що те няма?“. „Няма – викам – да се повтори!“... Ще вися аз като теб, като че ли приятели и семейство нямам... Иди си на фитнесче, разцъкай тенисче - от това по-добро няма... Ама няма - и картата за фитнеса ми свършва, а както и работа няма, не знам как ще си взема нова... Няма бе, нямат пари хората... До просешка тояга ни докараха тия. По-некадърно правителство от това няма!

  Клиенти? А, как па няма да се затичам сега... А и те – да спрат до колата, да почакат – никакво намерение нямат. Гле'й ги,бе!  Такива цървули няма! Какво, като шофьор в колата няма? Нали съм тука – очи нямат ли?! То и клиенти като света вече няма. На времето – верно, всеки втори беше мутра, ама беше така – или бой, или пари – празно няма. И на тия с парите – прошка няма! Няма апарати, няма пътни книжки – или си плащаш, или няма такси... Оставим си колите на пиацата – един шофьор няма – и в кафето. Лаф мохабет, мацки подкачаме – грижи няма. Клиентите на крака ни идваха да ни се молят, а ние – „Или дубъл, или няма!“. И даваха, избор нямат. А сега, братче, какво кафе, какви гаджета, като пари и за цигари няма...

  Няма, няма... Мизерията е страшна. Работа няма, а разходите си вървят. Ей го – за парното от три години една платена сметка нямам. Съдия изпълнител ще ми пратят вече, ама като няма – няма! Децата – и те си искат тяхното. A при тях няма „няма“! Като каже „искам“ и ти избор нямаш... Добре, че жената добра заплата взима, че при мене както няма... Направо се отчайвам тотално и даже си мисля сега, като свърши разрешителното, друга работа да търся... Ама то и работа друга няма!

  Ти се'а, пак с твойте глупости за положителното мислене ми почваш! Бил съм казал хиляда пъти „няма“...По принцип по-положително настроен човек от мене няма! Ама като изляза и като в цяла „Дружба“ и „Младост“ няма кой да ми махне... Какво да ми махне – кой да ме напсува няма! И като адреси няма – как да не кажа "няма"? Па и къде няма – и какъв карък ме гони – такова чудо няма! Пред мен качат, зад мен качат – за мене няма...

  Няма, няма... Ами айде аз да се прибирам, че вече и нерви нямам!
м. Ноември, 2012г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар