Първи трепети

Първата ми среща с пътен полицай беше малко след като взех шофьорска книжка. Бях с фирмена кола, облепена цялата с рекламни стикери - нещо рядко срещано по онова време. Трябваше да пътувам служебно до Пловдив и ми беше много притеснено, тъй като имах книжка едва от десетина дни.

  И така - прекръстих се мислено, нагласих седалката и огледалата, сложих си колана, направих суха тренировка със скоростния лост и след като събрах смелост, се гмурнах в оживения софийски трафик. Докато успея да изляза от София, краката ми вече трепереха. За какво по-напред да мислиш -  на коя предавка да превключиш ли, или за постоянно шмугващите се пред теб коли; знаците ли да гледаш...
  И тъкмо се бях поуспокоил, че съм се измъкнал от града - по магистралата би трябвало да е по-леко - видях срещу себе си вдигната полицейска стоп-палка. Не може да е за мен - спазвам всички правила. Огледах се наоколо, но грешка нямаше - мен спират... Отбих в дясно и докато се чудех какво трябва  да направя, към мен с тежка стъпка приближи висок и широкоплещест чичко с рунтави вежди и засукани мустаци, тип генерал Столетов.
- Старшина Иванов - прогърмя "генералът" - Документите за проверка!
  След кратко суетене нужните документи бяха намерени и подложени на щателна проверка от суровия му взор.А на мен, въпросът какво нарушение съм направил не ми  даваше мира.
- Извинете - попитах накрая плахо - а защо ме спряхте?
 Орловият поглед се вдигна изумено от документите и ме прободе като кинжал.
- Що съм катаджия, за това те спрех! - ревна гороломно "Столетов" - Ако бех горски, немаше да те спрем, ама те - катаджия съм! Мнооого телевизия гледате, много си знаете правата! Защо съм го бил спрел...
   Едно нервно изпръхтяване накара великолепното украшение над горната устна на притежателя на гореспоменатото хладно оръжие за миг да полети и в същото време предотврати неговото собствено излитане, освобождавайки го от излишно поетия въздух.

- Ама не, аз... - провах да се в вмъкна в паузата.

Той обаче продължи разпалено:
- Големи многознайковци се навъдихте, бе!
- Не, не.... Не ме разбрахте... Аз... - опитвах се да вметна, но веднъж набрал инерция, ядът на полицая нямаше спиране:
- Я слизай, да видим пожарогасител и аптечка имаш ли! Защо съм го бил спрел... Аз тука да не съм чучело?! За какво са ме сложили?! Такива като тебе да спирам, а не семки да чопла!
- Не бе, човек! Не ме разбирай погрешно - продължих да каканижа аз - Никакви претенции нямам. Просто съм шофьор от скоро и не знам дали не съм сбъркал нещо...
  Праведният гняв на ревностния пазител на закона се поуталожи и след още едно изпръхтяване, последвано от нов опит на мустака да полети, той ми подаде документите и назидателно ме осведоми:
- А бе аз, ако искам, винаги можем да ти  намерим какво си сбъркал, ама айде! Стана ми интересен, че си много шарен, за това те спрех. Айде, лек ти път!