Православия

• Глава първа
• 1.

   Саморъчно направеният сал се носеше бавно по течението на реката в безлунната нощ, приближавайки го все повече до целта. Въпреки че беше изчаквал седмици наред да се заоблачи, за да има по-добро прикритие, сега му се струваше, че се вижда от километри. Имаше усещането, че е осветен от прожектор. Студът го пронизваше до кости. Колкото повече наближаваше охраняемата зона, толкова повече се разкайваше за глупавото си решение. Какво значение имаше дали писмото е истинско?! Какво щеше да се промени? Хубаво го предупреждаваше Борис да не се занимава с глупости...
И ето, че страховете му се оказаха основателни. Изведнъж нощната тъма сякаш експлодира. Озова се насред огромен блестящ кръг. Към него наистина беше насочен прожектор. Приседна разтреперен на замръзналите греди и впери безнадежден поглед в ослепителния източник на светлина, стоварил върху му сенките на провала и ужаса.
- Питам за последен път. Как се озова посред нощ в Дунава? - чу се глас иззад прожектора.
Той примигна няколко пъти в опит да прогони танцуващите пред очите му цветни петна. Незнайно как, сковаващият студ се беше превърнал в адска жега. Усещаше как по цялото му тяло се процеждат капки пот.
- Бях на риболов, заспал съм и течението ме е отнесло - твърдо повтаряше легендата си, макар че сега не му се струваше така убедителна, както докато изготвяше плана.
В чернотата, заобикаляща ослепителния лъч на прожектора, се появи голям светъл правоъгълник. Безкрайната тъмнина наоколо се разсея и се превърна в тясна стая. Правоъгълникът се оказа врата, а прожекторът вече беше настолна лампа върху очукано бюро, насочена право в очите му. Зад бюрото някакъв силует разпръскваше зловонен цигарен дим.
В очертанията на вратата се появи войник.
- Другарю майор, намерихме базовия му лагер. И това. - И изсипа върху бюрото няколко ръчни гранати от кожена чанта.
Зави му се свят. Това без съмнение беше неговата любима мека чанта от кафява изкуствена кожа, леко олющена в ъглите, с която от години не се беше разделял. Но вместо атласа с исторически карти, учителския бележник и сборника с трактати на Патриарх Владимир I-ви, които винаги бяха в нея, гледай ти, какво изскочи сега... Гранати беше виждал за последно преди десет години, докато отбиваше наборната си военна служба. Явно го бяха натопили.

Разнесе се пронизителен камбанен звън.

Софроний подскочи в леглото, стреснат от внезапно включилия се холовизор. Разтърка сънено очи, докато осъзнае къде е и заопипва пода до леглото. Накрая намери дистанционното и прекъсна кънтящия ужас. Камбанарията в ъгъла на стаята избледня и на нейно място се появи благо усмихната монахиня.
"Помози бог! Часът е осем и една минута, ден трети, месец трети, лето господно 2086-то. Температура минус дванадесет градуса, снежна покривка двадесет сантиметра. Въведени задачи: в десет и тридесет - тържествено отчетно-изборно събрание и прием на новия набор в ПВМО; в четиринадесет, нула, нула - среща с Борис Чуков; в шестнадесет и петнадесет - час на тръгване на автобуса за село Сидерово. Желаете ли да въведете друго събитие?"
"Пак кошмар..." Откакто прочете това проклето писмо, нямаше една спокойна нощ. Натисна червения бутон и премина на обществения канал.
Каква досада бяха тези събрания... Но не можеше да се измъкне. Днес приемаха децата от неговия клас. Добри деца бяха. Като че ли всички, които имаха нежелани мутации, бяха отпаднали още през първия срок. Едва ли щеше да има засечки. Не в това беше проблемът, а в това, че цялата процедура му беше втръснала, позната до болка и най-лошото, проформа. Ясно беше, че всички ще бъдат приети. Само трябваше да си изпеят отговорите на въпросите. А въпросите бяха едни и същи всяка година. Като историк, той редовно беше част от изпитващата тричленка и му беше ясно, че за да има скъсани, трябва да стане нещо извънредно.
"Извънредно положение беше въведено в голяма част на Подунайска околия, заради изненадващо обилния сняг - бодро обяви усмихнатата говорителка, настанила се междувременно в холограмния ъгъл - Второстепенните и третостепенни пътища са затворени. Общественият транспорт се движи със известно закъснение. Комуналните стопанства работят на пълни обороти, в помощ са изпратени части на Народната Армия. Главният помешчик на околията, другарят Киров, увери, че до няколко дни обстановката ще бъде овладяна"...
"Снегът пак ни изненада - помисли си кисело Софроний - Ние го очаквахме през август, а той... Богомил с богомил! Диверсии прави... Всяка година - едно и също. И преди сто години сигурно е било така. И след сто години, пак ще е така. Такъв е, явно, редът на нещата..."
Влезе в банята, сложи паста върху четката за зъби и врътна крана. Разнесе се мелодичен звук като от кавал. Пак са спрели водата... Загреба от бидона, който държеше винаги пълен и се зае със сутрешния си тоалет.

• 2.

Приключвайки сутрешния си тоалет, кметът на село Сидерово, Михаил Михайлов, несъзнателно започна да си подсвирква любимия църковен марш. Имаше от какво да е доволен. Нещата се нареждаха прекрасно. Оня историк явно беше налапал въдицата. Днес следобед щеше да му спретне такова тържествено посрещане, сякаш е самия Патриарх. Ако всичко върви по план, до половин година не му мърдаше място в околийската управа. А защо не - и в губернаторството?!...
Тази мисъл така го развълнува, че пръстите му потрепнаха едва забележимо. Острият бръснач остави лека червена резка точно под зачервения му, камбест нос.
- Мамк... - сподавено изръмжа другарят Михайлов. Проби найлоновата опаковка на пакет тоалетна хартия, извади една ролка и откъсна парче, което лепна на порязаното място. "Последният пакет"- помисли си и градусът на настроението му значително спадна. Следващата доставка се очертаваше най-рано в края на месеца... Ех, като се премести в града, ще забрави какво е продоволствена криза... Тънки мезета, изискани питиета... Ще си уреди място на първа линия на брега и ще си вдигне вила за чудо и приказ! Ще може да се любува на изгревите, ще си има собствена плажна ивица... Ееех...
"Размечта се! - скастри се сам - Има време за мечти! Сега се стегни и действай!"
Петнадесет минути по-късно той се настани на задната седалка на чакащата го служебна Волга. Шофьорът му Данаил угоднически затвори вратата и къде подтичвайки, къде с пързаляне, обиколи колата и се качи отпред.
- Помози господ, другарю Михайлов! Към кметството ли?
- С нами бог! - даде дежурния отговор кметът - Карай първо към църквата!
Лимузината нагази в дълбокия сняг и запроправя пъртина, огласяйки глухото село  с мощен рев.

• 3.

Огласяйки с мощен рев цялата кооперация, радиоточката на портиера пръскаше патриотизъм и празнично настроение. Петно от разпенена вода препречваше коридора до входа. Бай Иван отново имитираше дейност.
Софроний преджапа на пръсти локвата и като надникна в портиерната, се опита да надвика патриотичната песен.
- Бай Иване, водата горе пак е спряла.
От продъненото кресло мудно се надигна тумбестата фигура на портиера.
- Ооо, добр'утро, другарю Желев! Помози бог и честит празник! Аз, така, за малко, че нещо кръстът ме сви, докато чистех... - закакани́жи подмазвачески той, търкайки сънено малките си миши очички - Ами Вие не разбрахте ли? Има нов режим от днес. Вчера дугарят помешчик го обяви. Богомилите, Господ да ги убие, били отровили водата във половината язовири в губернията. Флорова от съседната кооперация ми каза, а нали знаете кой е зет на сестра ѝ?!... Ама ще се реши въпросът, Вие само не се плашете! Лично Негово Високо Преосвещенство, Патриархът, се е разпоредил да се изловят тия юроди безбожни... А Флорова каза, че щели да прокарат тръбопровод с прясна вода чак от Сибир... Да видите тогава какво се казва вода, а не като това, дето сега пием... Ама Вие да не си помислите, че недоволствам, опазил ме Господ! Аз само така, да Ви кажа каква вкусна вода има там. И само водата да е...
Софроний най-после успя да прекъсне потока от празни думи:
- Разбира се, разбира се... Бай Иване, трябва да тръгвам, в десет трябва да съм в училището.
- А, браво, браво! Учение, труд, вяра в бога, както се казва...

/втора глава/  --->  http://dnewnikytnaedinbak6i6.blogspot.bg/2016/06/2.html