Дупката

Чакам пред едно именийце и се наслаждавам на указателната пътна табела с надпис „ДУПКАТА 5(к)м.“ и изтрито "к", закачена на портала.
  Винаги съм адмирирал проявите на чувство за хумор. Е, случаят с въпросната хумористична табела леко намирисва на присвояване на обществена собственост, но съм склонен да приема, че собственикът на имота е направил компромис с принципите си единствено в името на доброто настроение на посетителя.
  Докато се отдавам на подобни мисли, отвътре се задава развеселена компания и с едно: „Шефче, дай газ до дупка, да не ти на̀права дупка  у главата“, домакинът ме убеждава окончателно в неизчерпаемата си духовитост.
  Измъквайки се на първа скорост от осеяната с дупки улица на иначе баровския квартал обаче, се замислих за това, колко несправедливо натоварваме думата „дупка“ с негативно, че и презрително съдържание.
Ами че дупките, и в частност уличните такива, са много полезни! Помислете си само – минавайки през N на брой дупки, рано или късно ми се налага да отида в сервиз; майсторът в сервиза заработва пари, с които отива на кръчма; сервитьорката, която го обслужва, си купува нова рокля; магазинерката отива на фризьор; фризьорът си поръчва такси и парите отново идват в мен. Но междувременно са се завъртели в обращение и са нахранили сума народ.
Излиза, че дупките са основен двигател на икономиката.
Така че, много моля! Нека се отнасяме към дупката с необходимото уважение!