Март. Първите пролетни слънчеви лъчи галеха зажаднялата за топлина земя. Полуседнал, полулегнал на една пейка пред дома си, увил се с вечното си протъркано кожено яке, Тоска се опитваше да прогони от крайниците си пронизващия студ, насъбран през нощта. Не палеше печка вкъщи. Страх го беше, че някоя нощ, както е пиян, може да я бутне и да изгори жив. Цялата зима изкарваше на вътрешно подгряване. Пиеше пърцуца в кръчмата, седнал в ъгъла до кюмбето и се грееше до последния момент на работното време.
И сега, с изражение едновременно на мъченичество и блаженство, примижаваше срещу топлите лъчи.
- Тоска, пролет иде, а! - подвикнах, минавайки покрай него.
Той поотвори едното око, потрепера сгърчен и изръмжа загрижено:
- Аха! А после зимата?!...
Тоска. Никой не помнеше защо го наричат така. Дори и той, макар да бе приел напълно този прякор. Във всеки случай, нямаше нищо женствено в него. Нисък ръст, здраво, набито тяло, четинеста брада, обрамчваща топчестото му лице и рунтави, свъсени вежди. Но въпреки суровия вид, от очите му се излъчваше някаква бебешка наивност и доброта. Не беше грозен. Дори напротив - на младини е бил доста харесван от жените. Истински мачо. Бил е спасител по варненските плажове. Понякога си спомняше с нега за славните си ергенски години:
- Варна! Нощния бар! Том Джоунс! Еееееей...
- Е какво си правил във Варна? - все се намираше да го подкачи някой.
- Как! Спасител бех! И в корабостроителницата работих! Бех ударник!
- Ударил си се у некой кораб? - Продължаваха да го дразнят чивиджиите.
- Памммпаец! - Изръмжаваше обидено той, а очите му потъваха зад настръхналите вежди, които заедно със щръкналата няколкодневна брада придаваха на лицето му вид на защитаващ се таралеж.
Пампаец беше всеки, който го ядоса с нещо. Но ядът му не траеше дълго. Скоро по детски влажните му очи отново пробиваха обрамчилия ги храсталак и той продължаваше със спомените.
Понякога разказваше за затвора. Лежал е два пъти. Единия път - за неуспешен опит за бягство от социалистическия рай. Тръгнали с още двама авери да минават границата, но се заблудили и направили голям кръг. Граничарите попаднали на следите им и ги изловили като пилци.
- А втория път защо си лежал? - попитах го веднъж.
- Е за убийството! - Отговори ми той, сякаш учуден, че е възможно някой да не знае.
- Убийство ли? Какво убийство? - Възкликнах изумен.
- Е на детето. Нале утепах едно дете! - очите му заплуваха в набъбващи сълзи.
- Как така бе, Тоска! - Бях потресен.
- Ами как... Пил бех. Бутнах го с колата. Излетех от улицата и им паднах у дворо...
Не търсеше оправдания и извинения. За разлика от много сегашни "герои". Живееше с мисълта, че е убиец. Понякога съм се замислял дали точно това не е причината да се пропие. Трудно се живее с такава мисъл. Но той рядко отваряше дума за това. Седеше си кротко в ъгъла и пиеше. Понякога пееше, понякога се смееше. Но най-често просто мълчеше и пиеше. Така си минаваше животът му - от чашка до чашка.
Баща ми го взимаше понякога да помага на лозето. Да си изработи част от вересиите. Веднъж, в един горещ юнски ден, не помня прекопавахме ли, плевехме ли, го подкачих:
- Тоскааа... Хората се бръличкат* сега в морето, а ние с теб се потим тука...
Той се поизправи, избърса си с ръкав потта от челото, па се ухили дяволито:
- Ама кат стане виното, има да се бръличкаме...
* бръличкам се - топя се, плискам се.
Показват се публикациите с етикет Тоска. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Тоска. Показване на всички публикации
сряда, 1 август 2018 г.
понеделник, 1 май 2017 г.
Манифестация (Туй сме ний 2)
- Блаже, запиши ми още една! - Чу се откъм масите с окъснели пиячи в бар "Бабугери".
- Затварям!
- Б. Лаже, н. Ема ле да праим Ммма. Нифессстация, бе?!
Рач - един от най-редовните посетители на кръчмата, макар и да заекваше мъчително, можеше да бъде много убедителен. Вече от двадесет минути беше настъпил светлият празник на труда - първи май. Какъв по-добър повод от този, за по още едно питие?!
- Е ти кривѝш с единия крак, Тоска с другия - голема манифестация ке стане! Па и това е ден на труда. Не на пияниците.
- Беля! - изстреля Рач патентованото си универсално възклицание. Използваше го по всякакъв повод. И когато е ядосан, и когато е изненадан, и за кодош. - Т. Оска е бил ударник в к. Орабо. Строител. Ницата, бе!
Верният му приятел Тоска се поприсви скромно над масата и на брадясалото му лице се появи познатата, по бебешки блага усмивка. Винаги се умиляваше, когато си спомнеше за златните си години като корабен бояджия във Варна.
- Да бе, ударник! Ударѝл си е главата у корабо. - закатанчи се Кире Катанецо. Като професионален бояджия, той не приемаше други да се кичат с гръмки титли в сферата на неговите компетенции.
Разнежнената усмивка на Тоска моментално потъна в четинестата му брада. Рунтавите му вежди щръкнаха.
- Памммпаец! - процеди той с продрания си от ракия глас.Това пък беше неговият дежурен лаф. Пампаец беше всеки, който го издразни с нещо. - Ти кога си виждал кораб, бе!
- Кажи му, Тоска! - подкокороса го Плъхо, младо момче от съседната маса. - Как не е бил там чичо Блаже, да те снима! Чичо Блаже, - провикна се към бара - дай да снимаме Тоска и Рач как манифестират, бе!
Предложението уцели право в десятката. Киното беше страстта на домакина им.
- Добре. - съгласи се той. - Сипвам по още едно, правим един клип и кой откъде е.
Речено - сторено.
Докато двамата труженици си припомняха текста на позабравения химн на труда, ръмжейки "ниий творци сме на благата..", до очукания алуминиев пепелник на масата им се появиха две чаши наливна ракия, допълвайки по този начин асортимента от блага, състоящ се до този момент от един пакет цигари " Шипка" без филтър и бутилка евтино безалкохолно, "вишна". От мазето набързо бяха измъкнати няколко хартиени червени знаменца с надпис "1 май" и бяха връчени в треперещите им ръце. Намери се дори един портрет. Негов портрет. На Тато.
И така, героите на труда си пийнаха нотите, повдигнаха челата, "камера - работи; магнетофон - работи" и снимките започнаха. Дружна песен екна. На сърца олекна. Драгана, и тя се поклащаше на екрана. Драгана Миркович. На телевизиония екран. Изпълнителите се въодушевиха. Публиката, съставена от редовни закоравели пиячи, заръкопляска като в театър.
Рач се изправи на крака с вдигнати ръце:
- Ураааааа! БКП! КПСС! Дружба, мир! Урааааа!
Страхотен клип стана.
- Това е! Сссипи са о. Още 'дна. - заключи той задъхано.
- А, не. Стига толкова. Време е да си легаме. - попари трудовия му ентусиазъм Блаже.
-Таа нема'а стнае! - отсече Рач. При някои фрази заекването му изчезваше яко дим. Отсичаше ги като с нож. - Т. Оска, айде п. При Ттинка!
Двамата се хванаха под ръка и куциукайки - единият с левия, другият с десния крак, замаршируваха:
"Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда..."
Така, кандилкайки се ту вляво, ту вдясно, среднощната първомайска манифестация продължи към съседната кръчма.
- Затварям!
- Б. Лаже, н. Ема ле да праим Ммма. Нифессстация, бе?!
Рач - един от най-редовните посетители на кръчмата, макар и да заекваше мъчително, можеше да бъде много убедителен. Вече от двадесет минути беше настъпил светлият празник на труда - първи май. Какъв по-добър повод от този, за по още едно питие?!
- Е ти кривѝш с единия крак, Тоска с другия - голема манифестация ке стане! Па и това е ден на труда. Не на пияниците.
- Беля! - изстреля Рач патентованото си универсално възклицание. Използваше го по всякакъв повод. И когато е ядосан, и когато е изненадан, и за кодош. - Т. Оска е бил ударник в к. Орабо. Строител. Ницата, бе!
Верният му приятел Тоска се поприсви скромно над масата и на брадясалото му лице се появи познатата, по бебешки блага усмивка. Винаги се умиляваше, когато си спомнеше за златните си години като корабен бояджия във Варна.
- Да бе, ударник! Ударѝл си е главата у корабо. - закатанчи се Кире Катанецо. Като професионален бояджия, той не приемаше други да се кичат с гръмки титли в сферата на неговите компетенции.
Разнежнената усмивка на Тоска моментално потъна в четинестата му брада. Рунтавите му вежди щръкнаха.
- Памммпаец! - процеди той с продрания си от ракия глас.Това пък беше неговият дежурен лаф. Пампаец беше всеки, който го издразни с нещо. - Ти кога си виждал кораб, бе!
- Кажи му, Тоска! - подкокороса го Плъхо, младо момче от съседната маса. - Как не е бил там чичо Блаже, да те снима! Чичо Блаже, - провикна се към бара - дай да снимаме Тоска и Рач как манифестират, бе!
Предложението уцели право в десятката. Киното беше страстта на домакина им.
- Добре. - съгласи се той. - Сипвам по още едно, правим един клип и кой откъде е.
Речено - сторено.
Докато двамата труженици си припомняха текста на позабравения химн на труда, ръмжейки "ниий творци сме на благата..", до очукания алуминиев пепелник на масата им се появиха две чаши наливна ракия, допълвайки по този начин асортимента от блага, състоящ се до този момент от един пакет цигари " Шипка" без филтър и бутилка евтино безалкохолно, "вишна". От мазето набързо бяха измъкнати няколко хартиени червени знаменца с надпис "1 май" и бяха връчени в треперещите им ръце. Намери се дори един портрет. Негов портрет. На Тато.
И така, героите на труда си пийнаха нотите, повдигнаха челата, "камера - работи; магнетофон - работи" и снимките започнаха. Дружна песен екна. На сърца олекна. Драгана, и тя се поклащаше на екрана. Драгана Миркович. На телевизиония екран. Изпълнителите се въодушевиха. Публиката, съставена от редовни закоравели пиячи, заръкопляска като в театър.
Рач се изправи на крака с вдигнати ръце:
- Ураааааа! БКП! КПСС! Дружба, мир! Урааааа!
Страхотен клип стана.
- Това е! Сссипи са о. Още 'дна. - заключи той задъхано.
- А, не. Стига толкова. Време е да си легаме. - попари трудовия му ентусиазъм Блаже.
-Таа нема'а стнае! - отсече Рач. При някои фрази заекването му изчезваше яко дим. Отсичаше ги като с нож. - Т. Оска, айде п. При Ттинка!
Двамата се хванаха под ръка и куциукайки - единият с левия, другият с десния крак, замаршируваха:
"Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда..."
Така, кандилкайки се ту вляво, ту вдясно, среднощната първомайска манифестация продължи към съседната кръчма.
Етикети:
1 май,
ден на труда,
клип,
кръчма,
Манифестация,
пияници,
пиячи,
Тоска
Абонамент за:
Публикации (Atom)
