Опака история

Булевард България. Светофарът на "Каблешков". Получавам адрес - МОЛ "България", "на нашата пиаца", за зала "Армеец".
МОЛ-ът е до мен. Буквално на 200 метра от пиацата съм. Но е от обратната страна на булеварда - дясната, а аз съм в лентата за ляв завой.
Правя обратен и давам газ нагоре по "България".
Малко по-нагоре има обръщало. Правя обратен и давам газ надолу по "България". И тогава се сещам: пиацата на нашата фирма по принцип е откъм Каблешков, но след като започна ремонта на МОЛ-а, я преместиха на обратната страна на МОЛ-а - отзад, до товарните рампи. Къде ли трябва да ида?
Трафикът ми дава отговора. Опашката на светофара свършва точно до пряката за рампата. Подавам сигнал че съм на адреса и се шмугвам в уличката.
Клиенти няма. Колеги - също. Позачудвам се малко и решавам, че ще ида отпред. Правя обратен и излизам отново на "България", а от там - надясно по
"Каблешков".
На старата пиаца хора няма, но малко по-напред има един колега. Изравнявам се с него. И той е на адрес. За аерогарата.
- Ааа, от обратната страна е - отговаря той на въпроса ми къде се намира понастоящем пиацата. - Направѝ обратен тука, през входа за подземния паркинг и ходѝ там.
Правя обратен през входа на подземния паркинг и отново се озовавам отзад. Но решавам да звънна на диспечерката за справка.
- От обратната страна си, колега! Момичето те чака откъм "Каблешков". - ощастливява ме тя.
Връщам се обратно на "Каблешков" и най-после се намираме с девойката. Уточняваме маршрута, тя захапва телефона и тръгваме.
- Извинявайте - чувам по едно време - може ли да се върнем обратно?
А сега, де! Намираме се в средната лента, на светофара на МОЛ "Парадайс". Давам ляв мигач, изчаквам колите от лявата лента и правя обратен. Тъкмо се засилвам, девойката отново се обажда:
- Може ли да спрете тук, че не съм сигурна дали трябва да се връщаме обратно...
Набивам спирачка и спирам на автобусната спирка. Тя започва да върти телефони. Не ѝ вдигат. След няколко опита размисля:
- Всъщност... Извинявайте, но дали все пак може да завъртите наобратно към зала "Армеец"?
Тук вече обратният е доста труден. Но аз подавам мигач и започвам да следя потоците от коли. Тъкмо когато свърши колоната от едната страна, започва от обратната. Телефонът ѝ звъни, а аз си дебна за дупка в трафика. И тъкмо я дочаквам и подавам газ, чувам откъм клиентката "Да не ходя, така ли? Добре, връщам се обратно". Отнемам газта и я виждам в огледалото, как ми сочи напред, към МОЛ "България". Навивам волана обратно и потеглям.
Звъни ми телефона. Редовен клиент. "До колко можеш да си при мен?"
- Чакай! - отговарям и се обръщам към клиентката - Извинете, ще се връщаме ли след това обратно, или сме до МОЛ "България"?
- Връщаме се обратно до МОЛ-а и там слизам. - Успокоява ме тя.
- До 15 минути! - Казвам аз в слушалката и затварям. После пак поглеждам в огледалото за обратно виждане - Там трябва ли да обръщаме пред самия МОЛ, или може отсреща, на Билата?
- Не, не. Няма да обръщаме. Аз ще си пресека.
"Супер. Поне един обратен ще ми спести." - Мисля си. След това трябва да завия наляво по "България".
- Всъщност... Може ли да направим обратен, че взе да пръска? - Размисля в последния момент тя.
Изчаквам светофара и правя обратен. Девойката слиза, а аз потеглям със свирене на гуми. След мола обратният завой е забранен. Но всички го правят. Правя го и аз. И чак тогава виждам патрулката. И палката. Като ти тръгне наобратно...
Давам си документите. Син талон нямам. Имам акт. Удари ме преди месец един, викнах аз КАТ, и обратно на всякаква логика, написаха акт на мен.
Полицаят се опитва да разчете акта.
- Тоя акт ми го написаха без да съм виновен, сега ще ми напишете и един, за който съм виновен. - Казвам аз.
- И защо мислиш, че ще ти пишем акт? - повдига вежди полицаят.
- За обратния завой. - Отговарям и набирам телефона на клиента си, за да откажа курса.
Обратно на очакванията ми обаче, полицаят няма никакво намерение да ми пише акт. Вади една табличка и започва да попълва данните ми, колегата му прави справка по радиостанцията и безмълвно ми връща документите.
- Благодаря! - Казвам.
- Недей да ми благодариш! - отговаря ми той - От мен ако зависи, не акт, ами нема да видиш книжка до края на живота си! Ти знаеш ли на колко катастрофи съм бил викан тука, а? Аз имам деца и само като си помисля, че некой като тебе...
Знам, че в такива случаи излишните обяснения имат обратен ефект, но не се стърпявам:
- Наясно съм как изглеждам в очите ви в момента и разбирам защо е така. Сигурен съм обаче, че правя много по-малко нарушения от средностатистическия българин. Но в природата трябва да има баланс. Имам един напълно незаслужен акт, сега заслужавам такъв и съм благодарен, че ми го спестихте. А тоя обратен повече наистина няма да го направя!
После бързо се запътвам обратно към колата си.
Сетихте се, нали? За обратен завой става дума.
Поука няма. Просто край.  И той  - като историята. Опак.