Има надежда

Ееех... Има все пак надежда за българската църква! 
На адрес съм от семинарията до пл. Св. Неделя. Качва се едно младо попче и от дума на дума, реших да го питам, е ли официален катедрален храм на Патриаршията "Александър Невски", или не. Случвало ми се е да поспорвам по въпроса с хора, чието мнение иначе уважавам. Та, както и очаквах, той потвърди това, което си знаех - че е. И продължи благо:
- Когато се спомене името на Патриаршеския храм, аз винаги изпитвам вълнение, понеже, може да Ви прозвучи странно, но аз съм националист и български патриот...
"Ся ше почне да ми обяснява колко велики са братушките" - помислих си кисело.
- Св. Александър Невски е велик светец - продължи той- но според мен ние имаме немалко наши, български светци, на които да кръстим...
Камък ми падна от сърцето! Значи могло да си националист и да не ближеш подметките на православните "братя"... Та се поразговорихме надълго и нашироко. 
Най-интересно за мен беше, че на оригиналните строителни планове, които той твърди, че лично е виждал, въпросният храм е с името "Успение богородично". После дошло предложението за "Св.св. Кирил и Методий" (както се е и казвал храмът по-късно, през първата световна война), но накрая надделели русофилите. 
- За да ни напомня името чии сме - чух от устата му изричаната стотици пъти от мен теза...
Поговорихме си и за думите на Екзарх Антим I-ви ("Вие ни освободихте от турците. А от вас кой ще ни освободи?!"); Разказа ми и за споровете си с негови руски "колеги" и за твърденията им, че Кирил и Методий били родом от Подмосковието... Накрая се съгласихме, че от сегашното ръководство на църквата ни, чеп за зеле не става и се разделихме.
Та, има надежда. И за църквата, и за национализма ни.