Булевард България. Светофарът на "Каблешков". Получавам адрес - МОЛ "България", "на нашата пиаца", за зала "Армеец".
МОЛ-ът е до мен. Буквално на 200 метра от пиацата съм. Но е от обратната страна на булеварда - дясната, а аз съм в лентата за ляв завой.
Правя обратен и давам газ нагоре по "България".
Малко по-нагоре има обръщало. Правя обратен и давам газ надолу по "България". И тогава се сещам: пиацата на нашата фирма по принцип е откъм Каблешков, но след като започна ремонта на МОЛ-а, я преместиха на обратната страна на МОЛ-а - отзад, до товарните рампи. Къде ли трябва да ида?
Трафикът ми дава отговора. Опашката на светофара свършва точно до пряката за рампата. Подавам сигнал че съм на адреса и се шмугвам в уличката.
Клиенти няма. Колеги - също. Позачудвам се малко и решавам, че ще ида отпред. Правя обратен и излизам отново на "България", а от там - надясно по
"Каблешков".
На старата пиаца хора няма, но малко по-напред има един колега. Изравнявам се с него. И той е на адрес. За аерогарата.
- Ааа, от обратната страна е - отговаря той на въпроса ми къде се намира понастоящем пиацата. - Направѝ обратен тука, през входа за подземния паркинг и ходѝ там.
Правя обратен през входа на подземния паркинг и отново се озовавам отзад. Но решавам да звънна на диспечерката за справка.
- От обратната страна си, колега! Момичето те чака откъм "Каблешков". - ощастливява ме тя.
Връщам се обратно на "Каблешков" и най-после се намираме с девойката. Уточняваме маршрута, тя захапва телефона и тръгваме.
- Извинявайте - чувам по едно време - може ли да се върнем обратно?
А сега, де! Намираме се в средната лента, на светофара на МОЛ "Парадайс". Давам ляв мигач, изчаквам колите от лявата лента и правя обратен. Тъкмо се засилвам, девойката отново се обажда:
- Може ли да спрете тук, че не съм сигурна дали трябва да се връщаме обратно...
Набивам спирачка и спирам на автобусната спирка. Тя започва да върти телефони. Не ѝ вдигат. След няколко опита размисля:
- Всъщност... Извинявайте, но дали все пак може да завъртите наобратно към зала "Армеец"?
Тук вече обратният е доста труден. Но аз подавам мигач и започвам да следя потоците от коли. Тъкмо когато свърши колоната от едната страна, започва от обратната. Телефонът ѝ звъни, а аз си дебна за дупка в трафика. И тъкмо я дочаквам и подавам газ, чувам откъм клиентката "Да не ходя, така ли? Добре, връщам се обратно". Отнемам газта и я виждам в огледалото, как ми сочи напред, към МОЛ "България". Навивам волана обратно и потеглям.
Звъни ми телефона. Редовен клиент. "До колко можеш да си при мен?"
- Чакай! - отговарям и се обръщам към клиентката - Извинете, ще се връщаме ли след това обратно, или сме до МОЛ "България"?
- Връщаме се обратно до МОЛ-а и там слизам. - Успокоява ме тя.
- До 15 минути! - Казвам аз в слушалката и затварям. После пак поглеждам в огледалото за обратно виждане - Там трябва ли да обръщаме пред самия МОЛ, или може отсреща, на Билата?
- Не, не. Няма да обръщаме. Аз ще си пресека.
"Супер. Поне един обратен ще ми спести." - Мисля си. След това трябва да завия наляво по "България".
- Всъщност... Може ли да направим обратен, че взе да пръска? - Размисля в последния момент тя.
Изчаквам светофара и правя обратен. Девойката слиза, а аз потеглям със свирене на гуми. След мола обратният завой е забранен. Но всички го правят. Правя го и аз. И чак тогава виждам патрулката. И палката. Като ти тръгне наобратно...
Давам си документите. Син талон нямам. Имам акт. Удари ме преди месец един, викнах аз КАТ, и обратно на всякаква логика, написаха акт на мен.
Полицаят се опитва да разчете акта.
- Тоя акт ми го написаха без да съм виновен, сега ще ми напишете и един, за който съм виновен. - Казвам аз.
- И защо мислиш, че ще ти пишем акт? - повдига вежди полицаят.
- За обратния завой. - Отговарям и набирам телефона на клиента си, за да откажа курса.
Обратно на очакванията ми обаче, полицаят няма никакво намерение да ми пише акт. Вади една табличка и започва да попълва данните ми, колегата му прави справка по радиостанцията и безмълвно ми връща документите.
- Благодаря! - Казвам.
- Недей да ми благодариш! - отговаря ми той - От мен ако зависи, не акт, ами нема да видиш книжка до края на живота си! Ти знаеш ли на колко катастрофи съм бил викан тука, а? Аз имам деца и само като си помисля, че некой като тебе...
Знам, че в такива случаи излишните обяснения имат обратен ефект, но не се стърпявам:
- Наясно съм как изглеждам в очите ви в момента и разбирам защо е така. Сигурен съм обаче, че правя много по-малко нарушения от средностатистическия българин. Но в природата трябва да има баланс. Имам един напълно незаслужен акт, сега заслужавам такъв и съм благодарен, че ми го спестихте. А тоя обратен повече наистина няма да го направя!
После бързо се запътвам обратно към колата си.
Сетихте се, нали? За обратен завой става дума.
Поука няма. Просто край. И той - като историята. Опак.
четвъртък, 28 юни 2018 г.
вторник, 26 юни 2018 г.
Опака история
Булевард България. Светофарът на "Каблешков". Получавам адрес - МОЛ "България", "на нашата пиаца", за зала "Армеец".
МОЛ-ът е до мен. Буквално на 200 метра от пиацата съм. Но е от обратната страна на булеварда - дясната, а аз съм в лентата за ляв завой.
Правя обратен и давам газ нагоре по "България".
Малко по-нагоре има обръщало. Правя обратен и давам газ надолу по "България". И тогава се сещам: пиацата на нашата фирма по принцип е откъм Каблешков, но след като започна ремонта на МОЛ-а, я преместиха на обратната страна на МОЛ-а - отзад, до товарните рампи. Къде ли трябва да ида?
Трафикът ми дава отговора. Опашката на светофара свършва точно до пряката за рампата. Подавам сигнал че съм на адреса и се шмугвам в уличката.
Клиенти няма. Колеги - също. Позачудвам се малко и решавам, че ще ида отпред. Правя обратен и излизам отново на "България", а от там - надясно по
"Каблешков".
На старата пиаца хора няма, но малко по-напред има един колега. Изравнявам се с него. И той е на адрес. За аерогарата.
- Ааа, от обратната страна е - отговаря той на въпроса ми къде се намира понастоящем пиацата. - Направѝ обратен тука, през входа за подземния паркинг и ходѝ там.
Правя обратен през входа на подземния паркинг и отново се озовавам отзад. Но решавам да звънна на диспечерката за справка.
- От обратната страна си, колега! Момичето те чака откъм "Каблешков". - ощастливява ме тя.
Връщам се обратно на "Каблешков" и най-после се намираме с девойката. Уточняваме маршрута, тя захапва телефона и тръгваме.
- Извинявайте - чувам по едно време - може ли да се върнем обратно?
А сега, де! Намираме се в средната лента, на светофара на МОЛ "Парадайс". Давам ляв мигач, изчаквам колите от лявата лента и правя обратен. Тъкмо се засилвам, девойката отново се обажда:
- Може ли да спрете тук, че не съм сигурна дали трябва да се връщаме обратно...
Набивам спирачка и спирам на автобусната спирка. Тя започва да върти телефони. Не ѝ вдигат. След няколко опита размисля:
- Всъщност... Извинявайте, но дали все пак може да завъртите наобратно към зала "Армеец"?
Тук вече обратният е доста труден. Но аз подавам мигач и започвам да следя потоците от коли. Тъкмо когато свърши колоната от едната страна, започва от обратната. Телефонът ѝ звъни, а аз си дебна за дупка в трафика. И тъкмо я дочаквам и подавам газ, чувам откъм клиентката "Да не ходя, така ли? Добре, връщам се обратно". Отнемам газта и я виждам в огледалото, как ми сочи напред, към МОЛ "България". Навивам волана обратно и потеглям.
Звъни ми телефона. Редовен клиент. "До колко можеш да си при мен?"
- Чакай! - отговарям и се обръщам към клиентката - Извинете, ще се връщаме ли след това обратно, или сме до МОЛ "България"?
- Връщаме се обратно до МОЛ-а и там слизам. - Успокоява ме тя.
- До 15 минути! - Казвам аз в слушалката и затварям. После пак поглеждам в огледалото за обратно виждане - Там трябва ли да обръщаме пред самия МОЛ, или може отсреща, на Билата?
- Не, не. Няма да обръщаме. Аз ще си пресека.
"Супер. Поне един обратен ще ми спести." - Мисля си. След това трябва да завия наляво по "България".
- Всъщност... Може ли да направим обратен, че взе да пръска? - Размисля в последния момент тя.
Изчаквам светофара и правя обратен. Девойката слиза, а аз потеглям със свирене на гуми. След мола обратният завой е забранен. Но всички го правят. Правя го и аз. И чак тогава виждам патрулката. И палката. Като ти тръгне наобратно...
Давам си документите. Син талон нямам. Имам акт. Удари ме преди месец един, викнах аз КАТ, и обратно на всякаква логика, написаха акт на мен.
Полицаят се опитва да разчете акта.
- Тоя акт ми го написаха без да съм виновен, сега ще ми напишете и един, за който съм виновен. - Казвам аз.
- И защо мислиш, че ще ти пишем акт? - повдига вежди полицаят.
- За обратния завой. - Отговарям и набирам телефона на клиента си, за да откажа курса.
Обратно на очакванията ми обаче, полицаят няма никакво намерение да ми пише акт. Вади една табличка и започва да попълва данните ми, колегата му прави справка по радиостанцията и безмълвно ми връща документите.
- Благодаря! - Казвам.
- Недей да ми благодариш! - отговаря ми той - От мен ако зависи, не акт, ами нема да видиш книжка до края на живота си! Ти знаеш ли на колко катастрофи съм бил викан тука, а? Аз имам деца и само като си помисля, че некой като тебе...
Знам, че в такива случаи излишните обяснения имат обратен ефект, но не се стърпявам:
- Наясно съм как изглеждам в очите ви в момента и разбирам защо е така. Сигурен съм обаче, че правя много по-малко нарушения от средностатистическия българин. Но в природата трябва да има баланс. Имам един напълно незаслужен акт, сега заслужавам такъв и съм благодарен, че ми го спестихте. А тоя обратен повече наистина няма да го направя!
После бързо се запътвам обратно към колата си.
Сетихте се, нали? За обратен завой става дума.
Поука няма. Просто край. И той - като историята. Опак.
МОЛ-ът е до мен. Буквално на 200 метра от пиацата съм. Но е от обратната страна на булеварда - дясната, а аз съм в лентата за ляв завой.
Правя обратен и давам газ нагоре по "България".
Малко по-нагоре има обръщало. Правя обратен и давам газ надолу по "България". И тогава се сещам: пиацата на нашата фирма по принцип е откъм Каблешков, но след като започна ремонта на МОЛ-а, я преместиха на обратната страна на МОЛ-а - отзад, до товарните рампи. Къде ли трябва да ида?
Трафикът ми дава отговора. Опашката на светофара свършва точно до пряката за рампата. Подавам сигнал че съм на адреса и се шмугвам в уличката.
Клиенти няма. Колеги - също. Позачудвам се малко и решавам, че ще ида отпред. Правя обратен и излизам отново на "България", а от там - надясно по
"Каблешков".
На старата пиаца хора няма, но малко по-напред има един колега. Изравнявам се с него. И той е на адрес. За аерогарата.
- Ааа, от обратната страна е - отговаря той на въпроса ми къде се намира понастоящем пиацата. - Направѝ обратен тука, през входа за подземния паркинг и ходѝ там.
Правя обратен през входа на подземния паркинг и отново се озовавам отзад. Но решавам да звънна на диспечерката за справка.
- От обратната страна си, колега! Момичето те чака откъм "Каблешков". - ощастливява ме тя.
Връщам се обратно на "Каблешков" и най-после се намираме с девойката. Уточняваме маршрута, тя захапва телефона и тръгваме.
- Извинявайте - чувам по едно време - може ли да се върнем обратно?
А сега, де! Намираме се в средната лента, на светофара на МОЛ "Парадайс". Давам ляв мигач, изчаквам колите от лявата лента и правя обратен. Тъкмо се засилвам, девойката отново се обажда:
- Може ли да спрете тук, че не съм сигурна дали трябва да се връщаме обратно...
Набивам спирачка и спирам на автобусната спирка. Тя започва да върти телефони. Не ѝ вдигат. След няколко опита размисля:
- Всъщност... Извинявайте, но дали все пак може да завъртите наобратно към зала "Армеец"?
Тук вече обратният е доста труден. Но аз подавам мигач и започвам да следя потоците от коли. Тъкмо когато свърши колоната от едната страна, започва от обратната. Телефонът ѝ звъни, а аз си дебна за дупка в трафика. И тъкмо я дочаквам и подавам газ, чувам откъм клиентката "Да не ходя, така ли? Добре, връщам се обратно". Отнемам газта и я виждам в огледалото, как ми сочи напред, към МОЛ "България". Навивам волана обратно и потеглям.
Звъни ми телефона. Редовен клиент. "До колко можеш да си при мен?"
- Чакай! - отговарям и се обръщам към клиентката - Извинете, ще се връщаме ли след това обратно, или сме до МОЛ "България"?
- Връщаме се обратно до МОЛ-а и там слизам. - Успокоява ме тя.
- До 15 минути! - Казвам аз в слушалката и затварям. После пак поглеждам в огледалото за обратно виждане - Там трябва ли да обръщаме пред самия МОЛ, или може отсреща, на Билата?
- Не, не. Няма да обръщаме. Аз ще си пресека.
"Супер. Поне един обратен ще ми спести." - Мисля си. След това трябва да завия наляво по "България".
- Всъщност... Може ли да направим обратен, че взе да пръска? - Размисля в последния момент тя.
Изчаквам светофара и правя обратен. Девойката слиза, а аз потеглям със свирене на гуми. След мола обратният завой е забранен. Но всички го правят. Правя го и аз. И чак тогава виждам патрулката. И палката. Като ти тръгне наобратно...
Давам си документите. Син талон нямам. Имам акт. Удари ме преди месец един, викнах аз КАТ, и обратно на всякаква логика, написаха акт на мен.
Полицаят се опитва да разчете акта.
- Тоя акт ми го написаха без да съм виновен, сега ще ми напишете и един, за който съм виновен. - Казвам аз.
- И защо мислиш, че ще ти пишем акт? - повдига вежди полицаят.
- За обратния завой. - Отговарям и набирам телефона на клиента си, за да откажа курса.
Обратно на очакванията ми обаче, полицаят няма никакво намерение да ми пише акт. Вади една табличка и започва да попълва данните ми, колегата му прави справка по радиостанцията и безмълвно ми връща документите.
- Благодаря! - Казвам.
- Недей да ми благодариш! - отговаря ми той - От мен ако зависи, не акт, ами нема да видиш книжка до края на живота си! Ти знаеш ли на колко катастрофи съм бил викан тука, а? Аз имам деца и само като си помисля, че некой като тебе...
Знам, че в такива случаи излишните обяснения имат обратен ефект, но не се стърпявам:
- Наясно съм как изглеждам в очите ви в момента и разбирам защо е така. Сигурен съм обаче, че правя много по-малко нарушения от средностатистическия българин. Но в природата трябва да има баланс. Имам един напълно незаслужен акт, сега заслужавам такъв и съм благодарен, че ми го спестихте. А тоя обратен повече наистина няма да го направя!
После бързо се запътвам обратно към колата си.
Сетихте се, нали? За обратен завой става дума.
Поука няма. Просто край. И той - като историята. Опак.
понеделник, 25 юни 2018 г.
Има надежда
Ееех... Има все пак надежда за българската църква!
На адрес съм от семинарията до пл. Св. Неделя. Качва се едно младо попче и от дума на дума, реших да го питам, е ли официален катедрален храм на Патриаршията "Александър Невски", или не. Случвало ми се е да поспорвам по въпроса с хора, чието мнение иначе уважавам. Та, както и очаквах, той потвърди това, което си знаех - че е. И продължи благо:
- Когато се спомене името на Патриаршеския храм, аз винаги изпитвам вълнение, понеже, може да Ви прозвучи странно, но аз съм националист и български патриот...
"Ся ше почне да ми обяснява колко велики са братушките" - помислих си кисело.
- Св. Александър Невски е велик светец - продължи той- но според мен ние имаме немалко наши, български светци, на които да кръстим...
Камък ми падна от сърцето! Значи могло да си националист и да не ближеш подметките на православните "братя"... Та се поразговорихме надълго и нашироко.
Най-интересно за мен беше, че на оригиналните строителни планове, които той твърди, че лично е виждал, въпросният храм е с името "Успение богородично". После дошло предложението за "Св.св. Кирил и Методий" (както се е и казвал храмът по-късно, през първата световна война), но накрая надделели русофилите.
- За да ни напомня името чии сме - чух от устата му изричаната стотици пъти от мен теза...
Поговорихме си и за думите на Екзарх Антим I-ви ("Вие ни освободихте от турците. А от вас кой ще ни освободи?!"); Разказа ми и за споровете си с негови руски "колеги" и за твърденията им, че Кирил и Методий били родом от Подмосковието... Накрая се съгласихме, че от сегашното ръководство на църквата ни, чеп за зеле не става и се разделихме.
Та, има надежда. И за църквата, и за национализма ни.
На адрес съм от семинарията до пл. Св. Неделя. Качва се едно младо попче и от дума на дума, реших да го питам, е ли официален катедрален храм на Патриаршията "Александър Невски", или не. Случвало ми се е да поспорвам по въпроса с хора, чието мнение иначе уважавам. Та, както и очаквах, той потвърди това, което си знаех - че е. И продължи благо:
- Когато се спомене името на Патриаршеския храм, аз винаги изпитвам вълнение, понеже, може да Ви прозвучи странно, но аз съм националист и български патриот...
"Ся ше почне да ми обяснява колко велики са братушките" - помислих си кисело.
- Св. Александър Невски е велик светец - продължи той- но според мен ние имаме немалко наши, български светци, на които да кръстим...
Камък ми падна от сърцето! Значи могло да си националист и да не ближеш подметките на православните "братя"... Та се поразговорихме надълго и нашироко.
Най-интересно за мен беше, че на оригиналните строителни планове, които той твърди, че лично е виждал, въпросният храм е с името "Успение богородично". После дошло предложението за "Св.св. Кирил и Методий" (както се е и казвал храмът по-късно, през първата световна война), но накрая надделели русофилите.
- За да ни напомня името чии сме - чух от устата му изричаната стотици пъти от мен теза...
Поговорихме си и за думите на Екзарх Антим I-ви ("Вие ни освободихте от турците. А от вас кой ще ни освободи?!"); Разказа ми и за споровете си с негови руски "колеги" и за твърденията им, че Кирил и Методий били родом от Подмосковието... Накрая се съгласихме, че от сегашното ръководство на църквата ни, чеп за зеле не става и се разделихме.
Та, има надежда. И за църквата, и за национализма ни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)