Тъй.

- Добро утро! До студентски град!
Младо момче, едричко. Абе, направо дебеличко. Тип "балканджия". Сотаджия. Срещали сме се вече. Возих го на Йордановден. Тюхкаше се, че не може да иде в Калофер за т.нар. "мъжко хоро".
- Добро утро! Май сме се возили скоро...
- Тъй де, тъй. В големия сняг.
Помълчахме.
- Президентът встъпва в длъжност днеска. Да видим, ши го дават ли по телевизията, няма ли да го дават... - Анонсира той вълнуващата го тема след малко. Явно очакваше да споделя въодушевлението му.
Направих се на паднал от небето:
- Ама някакви специални церемонии ли ще има?
- Е тъй де, тъй. Нали тоз..., Плевнелиев, ши сдава властта... Той си тръгва, Президентът встъпва...
- Абе, ше си я предадат властта и без да ги гледаме - продължих да демонстрирам незаинтересованост.
- Тъй, де...
Усети, че е ударил на камък, но явно трябваше да оправдае по някакъв начин увисналия си във въздуха ентусиазъм, пък и на мен трябваше да ми бъде дадено да разбера, че не говоря с кого да е, та продължи:
- Оня ден, като беше клетвата, голямо висене падна. Пратиха ни и нас да охраняваме нали сме към "Национална сигурност"...
- А! - възкликнах изненадано - Е нали нямате правомощия на полицаи? Как така са ви пратили да пазите Народното събрание?!
- Е тъй де, тъй. Външния периметър охранявахме само. Наблюдаваме за подозрителни лица, такива работи... Аз се надявам скоро да се преместя при тия до нас - намигна ми дяволито - Дет са във вътрешния периметър, ама много трудно става..
- В смисъл? Връзки трябват?
- Тъй де, тъй. Връзки, пари... Засега само с връзки пробваме, де.
- Е то оставаше и връзки, и пари! Язък за връзките, тогава! - Намигнах му на свой ред.
- Тъй, де. Ама като дойде време да ставам началник, и двете ши трябват.
- Еемиии, "Тука е така".
- Тъй де, тъй...
Пристигнахме. Слезе.
Еееееех!!! Тъй е туй. Ей тъй, на - тъй.
Тъй де, тъй!