Въпроси

Какво ли е това,
което
превръща младите, възторжени поети
в самодоволни чичковци?
Дали са хонорарите,
за бройка думи взети?
Или самите думи изхабяват?
Дали когато бъдат казани,
подмамват съвестта ти
и я оставят сита и спокойна,
а празното, което в теб оставят,
запълваш с почести и слава?
Дали циниците не са поети бивши?
Дали цинизмът идва
когато копието ти от думи
във лапите на вятърната мелница
за кой ли път остане скършено?
Или пък, той е струп?
(Не психолог, изпитващ те със цветни думи, а кора.
Дебела броня, натрупана връз раните,
които копието неизползвано във теб разравя)
А ако не си Поет със главно “п",
умеещ с думите красиво да жонглира;
Ако неистово желаеш да се отървеш от тях;
да ги изплюеш; да ги изкрещиш,
но вместо туй ги задържиш;
дали, ако ги стаиш в сърцето си,
ако дълбоко в теб ги скъташ,
това циник те прави?
Или поет?
Мълчанието прави ли циник поета?
Превръща ли циника във поет?