Дйебили

- Ееей, какво врйеми сай отворило! Само за колилйета! Ся кат идим в Швйеция, понйе на колило шъ са накараш. Там има къдйе да караш, нйе кът тука. Туй мъ кйефи там, чйе си има правила. Вйелоалйея си има и на нйея си цар.
- Чи аз и бйез вйелоалйея съ оправям.
- Да, ама нйе става бйез вйелоалйея. А тъ хванаха да караш в тривътъ, а тъ глобиха! Няма "бързам", няма туй-онуй. Дйебили си падат малко.
- Чи то, тъй са обезсмислят тйез колилйета! За чий мий кулило, ако ни мога да си минавам напряко?!  Тйе шъ ми кажат къдйе да карам!
- Абе, шъ свикниш! Аз в началото, кат пълйен сйелянин, в насрйещното съ бях набутал..
- Чи и посоки ли има?
- Чи то и тука има.
- Е да, дйе. Ама никой ни ги глйеда тйез посоки.
- Ама там ги глйедат. И ти звънят с тйез звънци, ама си карат направо кат дйебили, няма 'а та заобилолят. И кат си пйешиходйец, не им пука. Ако си им на алйеята, шта отньесат.
-  Е що?
- Щот са дйебили. Бута ма, дйебила му с дйебил, и ми вика "Ни съ притиснявай, няма 'а та съдя". Той - мйене!  " Чакай, бйе - викам - що ти да ма съдиш - да н'съм та бутнал аз?"  А той - "На вйелоалеята си!"... Стъпил ли си му на алйеята, качва тъ на прйедната гума и нйе му дрйеми!
- Чи кво му прьечи 'а тъ заобиколи?
- Ми нали ти казвам - страшни дйебили са!
Карам си таксито мълчаливо, слушам тоя разговор между клиентите си и цъкам мислено с език.
Нема да се оправи тая Швеция, ей!
Не-ма!