Замислих се относно естеството на "фактите" и възможно ли е, цитирайки неоспорими, всеизвестни факти, да изкривиш реалността. И стигнах до извода, че е абсолютно възможно, ако извадиш даден факт от придружаващите го обстоятелства. Един леко хумористичен пример, който може да приеме и трагични измерения:
Казваме: Минчо се насра - ФАКТ!
Въпросният Минчо може да се е насрал, щото е преял с ярешко като невидел; защото е болен от дезинтерия; от страх; от болка.
Може да е искал да подпръцне, па да се е "опуснал" лекичко; може да се е осрал така, че да е направил пътечка...
Може да е на 32; може - на 102, а може и да е на 2 години.
Но ние изтъкваме ФАКТА и не ни интересува нищо друго. ФАКТЪТ си е ФАКТ - казваме. И до голяма степен сме прави.
Но ако въпросният Минчо е умрял и в резултат на това се е насрал, изтъкването на ФАКТА, че се е насрал става вече груба манипулация.
Оакахме темата, но идеята ми е, че замерването с "факти" всъщност е замерване с лайна. Вместо това, би трябвало да се вземем в ръце и да почистим.
петък, 23 декември 2016 г.
понеделник, 12 декември 2016 г.
Дьебили
- Ееей, какво врьеми сай отворило! Само за колильета! Ся кат идим в Швьеция, понье на колило шъ са накараш. Там има къдье да караш, нье кът тука. Туй мъ кьефи там, чье си има правила. Вьелоальея си има и на ньея си цар.
- Чи аз и бьез вьелоальея съ оправям.
- Да, ама нье става бьез вьелоальея. А тъ хванаха да караш в тривътъ, а тъ глобиха! Няма "бързам", няма туй-онуй. Дьебили си падат малко.
- Чи то, тъй са обьезсмислят тьез колильета! За чий мий кулило, ако ни мога да си минавам напряко?! Тье шъ ми кажат къдье да карам!
- Абе, шъ свикниш! Аз в началото, кат пъльен сьелянин, в насрьещното съ бях набутал..
- Чи и посоки ли има?
- Чи то и тука има.
- Е да, дье. Ама никой ни ги гльеда тьез посоки.
- Ама там ги гльедат. И ти звънят с тьез звънци, ама си карат направо кат дьебили, няма 'а та заобилолят. И кат си пьешиходьец, не им пука. Ако си им на альеята, шта отньесат.
- Е що?
- Щот са дьебили. Бута ма, дьебила му с дьебил и ми вика "Ни съ притиснявай, няма 'а та съдя". Той - мьене! " Чакай, бье - викам - що ти да ма съдиш - да н'съм та бутнал аз?" А той - "На вьелоалеята си!"... Стъпил ли си му на альеята, качва тъ на прьедната гума и нье му дрьеми!
- Чи кво му прьечи 'а тъ заобиколи?
- Ми нали ти казвам - страшни дьебили са!
Карам си таксито мълчаливо, слушам тоя разговор между клиентите си и цъкам мислено с език.
Нема да се оправи тая Швеция, ей!
Не-ма!
- Чи аз и бьез вьелоальея съ оправям.
- Да, ама нье става бьез вьелоальея. А тъ хванаха да караш в тривътъ, а тъ глобиха! Няма "бързам", няма туй-онуй. Дьебили си падат малко.
- Чи то, тъй са обьезсмислят тьез колильета! За чий мий кулило, ако ни мога да си минавам напряко?! Тье шъ ми кажат къдье да карам!
- Абе, шъ свикниш! Аз в началото, кат пъльен сьелянин, в насрьещното съ бях набутал..
- Чи и посоки ли има?
- Чи то и тука има.
- Е да, дье. Ама никой ни ги гльеда тьез посоки.
- Ама там ги гльедат. И ти звънят с тьез звънци, ама си карат направо кат дьебили, няма 'а та заобилолят. И кат си пьешиходьец, не им пука. Ако си им на альеята, шта отньесат.
- Е що?
- Щот са дьебили. Бута ма, дьебила му с дьебил и ми вика "Ни съ притиснявай, няма 'а та съдя". Той - мьене! " Чакай, бье - викам - що ти да ма съдиш - да н'съм та бутнал аз?" А той - "На вьелоалеята си!"... Стъпил ли си му на альеята, качва тъ на прьедната гума и нье му дрьеми!
- Чи кво му прьечи 'а тъ заобиколи?
- Ми нали ти казвам - страшни дьебили са!
Карам си таксито мълчаливо, слушам тоя разговор между клиентите си и цъкам мислено с език.
Нема да се оправи тая Швеция, ей!
Не-ма!
Абонамент за:
Публикации (Atom)