Когато има неразбирателство, породено от разлика в гледните точки, то е
лесно преодолимо. Двамата спорещи, гледайки предмета на спора от
различни страни, са обърнати малко или много един към друг и погледите
им все някъде се срещат.
Проблем е, когато гледат от една и съща
точка, но в различни посоки. Тогава, оказва се, макар и да са си близки,
буквално рамо до рамо, те са с гръб един към друг и като че ли нямат
шанс за разбирателство.
А какво би станало, ако вместо да гледаме наоколо, се погледнем искрено в очите? Ако вместо да умуваме върху околните проблеми, се поинтересуваме истински от другия? Биха ли имали тогава гледните точки някакво значение?
четвъртък, 29 януари 2015 г.
вторник, 27 януари 2015 г.
Нема проблеми
Май е крайно време да се обръсна. Или - подстрижа. Или и двете.
Принципно няма проблем да си ходя обрасъл като неподрязан чимшир, но от баща си знам, че кажат ли ти "няма проблем", значи има проблем.
Беше стигнал до това заключение докато въртеше кръчма в старата къща на дядо ми.
- Кажат ли ти " немаш проблеми", значи са свършили парите. - поучаваше ме той - Като му сипеш, "немаш проблеми" става на " утре сутринта идвам и ти плащам", утре става на " друг път" и накрая "ти плаща, ама другия път".
Тефтерът с неплатените вересии беше изпълнен с толкова сметки, че приличаше на някое от томчетата на Коста Петров. Баща ми нямаше амбицията да отнема славата на известния съставител на сборници по математика, така че постепенно беше изработил елегантен алгоритъм за решаване на проблемните задачи, без да се налага да ги записва. В резултат на това, често в късните часове на нощта можеше да се наблюдава следната сценка:
- Чичо Блаже, сипи още едно, немаш проблеми!
- Едно левче. - Отговаряше той.
- Немаш проблеми, сипи ми!
- Немаш проблеми. - И продължаваше невъзмутимо да прави това, с което се беше захванал.
След известно време:
- Чичо Блаже, немаш проблеми, бе!
- И ти немаш проблеми, бе!
- Нещо не мога да си те разбера... Сипи още едно, викам, немаш проблеми!
- Немаш проблеми, едно левче.
- Немаш проблеми, бе! Утре идвам и ти плащам.
- Немаш проблеми, бе! Утре идваш и ти сипвам.
- Немаш проблеми бе, човек! Не ми ли верваш?!
- И ти немаш, бе! Ти не ми ли верваш?...
И така, докато мераклията за аванта се откаже, или извади заветното левче.
Многократно съм бил свидетел или участник в подобни диалози, така че дълбоко в подсъзнанието ми се е бетонирало непоклатимо недоверие към този израз. Случвало ми се е, като чуя "Карай за Студентски град, нема проблеми", да отговоря " Щом нема проблеми, не става!" и да потегля с мръсна газ пред изумения поглед на "безпроблемния" клиент.
Сега обаче, явно се озовах от другата страна на "несъществуващия" проблем. Маха ми една сутрин някакво момченце, спирам аз, отваря се вратата,
- Добр...- Аха-да позпоздравя и...
- Няма проблеми, аз съм наблизо. - И тръгна да затваря.
- Нищо, де! На мен не ми пречи. - Отговорих.
- Няма проблеми, няма проблеми.... - И трясна вратата...
Много срашен ще да съм му се видял...
Принципно не ми е проблем това, че на някого му е проблем как изглеждам, ама щом започнаха бягайки да ме убеждават, че няма проблем, явно проблемът е сериозен...
Принципно няма проблем да си ходя обрасъл като неподрязан чимшир, но от баща си знам, че кажат ли ти "няма проблем", значи има проблем.
Беше стигнал до това заключение докато въртеше кръчма в старата къща на дядо ми.
- Кажат ли ти " немаш проблеми", значи са свършили парите. - поучаваше ме той - Като му сипеш, "немаш проблеми" става на " утре сутринта идвам и ти плащам", утре става на " друг път" и накрая "ти плаща, ама другия път".
Тефтерът с неплатените вересии беше изпълнен с толкова сметки, че приличаше на някое от томчетата на Коста Петров. Баща ми нямаше амбицията да отнема славата на известния съставител на сборници по математика, така че постепенно беше изработил елегантен алгоритъм за решаване на проблемните задачи, без да се налага да ги записва. В резултат на това, често в късните часове на нощта можеше да се наблюдава следната сценка:
- Чичо Блаже, сипи още едно, немаш проблеми!
- Едно левче. - Отговаряше той.
- Немаш проблеми, сипи ми!
- Немаш проблеми. - И продължаваше невъзмутимо да прави това, с което се беше захванал.
След известно време:
- Чичо Блаже, немаш проблеми, бе!
- И ти немаш проблеми, бе!
- Нещо не мога да си те разбера... Сипи още едно, викам, немаш проблеми!
- Немаш проблеми, едно левче.
- Немаш проблеми, бе! Утре идвам и ти плащам.
- Немаш проблеми, бе! Утре идваш и ти сипвам.
- Немаш проблеми бе, човек! Не ми ли верваш?!
- И ти немаш, бе! Ти не ми ли верваш?...
И така, докато мераклията за аванта се откаже, или извади заветното левче.
Многократно съм бил свидетел или участник в подобни диалози, така че дълбоко в подсъзнанието ми се е бетонирало непоклатимо недоверие към този израз. Случвало ми се е, като чуя "Карай за Студентски град, нема проблеми", да отговоря " Щом нема проблеми, не става!" и да потегля с мръсна газ пред изумения поглед на "безпроблемния" клиент.
Сега обаче, явно се озовах от другата страна на "несъществуващия" проблем. Маха ми една сутрин някакво момченце, спирам аз, отваря се вратата,
- Добр...- Аха-да позпоздравя и...
- Няма проблеми, аз съм наблизо. - И тръгна да затваря.
- Нищо, де! На мен не ми пречи. - Отговорих.
- Няма проблеми, няма проблеми.... - И трясна вратата...
Много срашен ще да съм му се видял...
Принципно не ми е проблем това, че на някого му е проблем как изглеждам, ама щом започнаха бягайки да ме убеждават, че няма проблем, явно проблемът е сериозен...
петък, 23 януари 2015 г.
Системата
Тази година, ей така, за разнообразие, снегът беше решил да ни изненада, ама истински. Заваля още в средата на Октомври. При това се напъна сериозно. За минути успя да превърне калния, осажден град в бяла приказка. Естествено, почти нямаше кола със зимни гуми и красивата снежна сцена се изпълни с фигуристи на колела.
Прозаичните, лишени от всякаква романтика снегорини още спяха летния си сън и не успяха да попречат на фееричния танц на балетмайсторите. И за да бъде спектакълът още по-грандиозен, провеждането му беше насрочено за понеделник следобяд, точно преди "час пик", та масовостта и на участниците, и на публиката, беше гарантирана. Очертаваше се страхотно представление.
Аз определено не изгарях за сценична изява, предпочитах да съм зрител, но диспечерката реши, че точно сега е идеалния момент да продиктува адрес, който можеше да оправдае няколкочасовото ми висене в Лозенец, така че и аз се включих във веселбата.
Клиентите ми бяха от "големото добрутро" - елегантни скъпи дрехи и осанки на ледената кралица и най-доверения ѝ министър. Поне.
Докато нейно ледено величество гнусливо нагласяше мантото си, кавалерът ѝ се разпореди:
- Давай бързо, готин, че времето е пари!
Има хора, които успяват да ме вкиснат само с една реплика. Една от любимите ми ситуации е, когато ми заобясняват колко ценно е времето, след като съм чакал на адреса петнадесет минути. Изведнъж цялата хумористично-поетична нагласа, която ме беше обзела, изчезна яко дим. Потеглих с устрема на охлюв.
На първия светофар претенциозният клиент се обади отново:
- Нареди се в средната лента ся, к'во ги чакаш тия!
- Тука левия завой се следи. - Отговорих кисело - Отсреща се залагат полицаи.
- Мани ги тия, бе! Аз ше се разправям с тех ако те спрат, не бой се. Оня ден точно тука ме спреха, че ме 'фана червеното. Викам "Момчета, дайте да почерпя", те се пра'ят на интересни... Обадих се на кума и той ми вика " Дай ми го тоя мухльо!" - да видиш как взе да ми се извинява...
Замълчах си и си останах в лявата лента. Явно се очертаваше тежък курс както за мен, така и за многознайкото от задната седалка. Напук на неговите наставления, станах най-стриктния шофьор в София. А крайната дестинация на курса, Обеля, беше мноооого далеч...
След няколко кръстовища той вече подскачаше от нерви. Върху моите.
- Готин, така ше стигнем в Обеля утре по това време. Мини тука в левата лента! - "открехваше ме" той на поредния ненавиждан от мен шофьорски тарикатлък.
Изсумтях нервно:
- В два случая не си позволявам да правя нарушения - когато преча на другите и когато може да ме хванат. Тук двете са налице, така че, забрави!
- Абе нема страшно, бе! Аз тука винаги през левата лента минавам.
Нервите ми не издържаха и избухнах:
- Минаваш, щото има кой да те пусне. Що не попаднеш на мен, да видим как ше минеш! Такива тарикати като теб най-ги обичам!
- Виж ся, пич - някак наставнически-доброжелателно започна да ме осветлява той - Ако сичко друго е ок, ше спазваме и правилата. Аз като ида некъде в чужбина спазвам правилата, ама тука системата е такава, просто... Е, ся - с какво е повече тоя селянин от мене, та аз да се редя, а той - не?
- А с какво ти си по-малко селянин от него, като правиш същото?! Как па се извъдихте 'сички граждани, все на една туба бензин от София, бе - я от Обеля, я от Волуяк...
- Готин, не се пали толкова, за твое добро го казвам! Аз не съм некой сульо, дето по цел ден се чуди кво да пра'и! Понекога става така, че заради пет минути закъснение може да изпусна десет-двайсе хиляди лева. Това, че времето е пари, не са го измислили случайно хората. За некои хора времето е ценно, ама вие не можете да го разберете това.
- Е не може всички да сме разбирачи като теб! Аз не разбирам чак толкова. Това, което разбирам е, че заради пет минути закъснение може да изпусна пет лева. А това, което ти не разбираш е, че тия пет лева за мен може да са много по-ценни, отколкото десетте хиляди за теб. И въобще, това няма никакво значение. Тия правила са измислени, за да се спазват. И са за всички. Какво ми се оправдаваш със системата? Тая система да не е паднала от Марс?! Ти и аз сме системата! Фукаш ми се с оная случка с кума ти - ако ти не беше такъв наглец, да тръгнеш да му се обаждаш, ако той не беше такъв " големец", да се прави на "кой съм аз" пред полицая, ако полицаят не беше такъв пъзльо, щеше ли да проработи системата?
- Ама ти май много смел ше ми дойдеш, а? Тая система мачка, мой човек! И аз едно време се бех амбицирал да променям нещата, ама разбрах, че не става така. И системата си има правила, ама такива като теб не го разбират. Не разбирате кое е добро за вас, кое е лошо.
- Е обясни ми, де!
- Ето, примерно, ти ми разправяш колко са ти важни пет лева, а се пра'иш на много стриктен и ми скачаш да ме обиждаш. А аз за тоя курс мога да ти дам, примерно, двайсе лева. Ама ти не ги искаш, петте лева са ти по-важни. А не се замисляш, че винаги може да ти се случи я некоя проверка, я инцидент некакъв и да не можеш да изкараш и тия пет лева...
Стомахът ми се сви на топка. Тая моя голяма уста... Малко ли ми бяха ядовете с това, че не смогвах с лизинговите вноски и през ден ме тормозеха по телефона?... Кой го знае тоя какъв е, що е... Как самодоволно ми се хили...
- Умълча се нещо май, а? - заяде се високомерно след известно време.
- Умълчах се, да. Мисля си колко ти е удобно да си оправдаваш простащината със системата и в същото време да налагаш същата тая система, като ме заплашваш.
- А, не те заплашвам. Ама като ти се случи нещо неприятно преди да се стопи тоя снег, спомни си за тоя разговор!
От тогава се стопиха много снегове. И ми се случиха много неприятности. Мисля, че никоя от тях нямаше пряка връзка с този разговор, но за абсолютно всички част от вината беше в "системата".
Защото "системата" - това съм аз.
Прозаичните, лишени от всякаква романтика снегорини още спяха летния си сън и не успяха да попречат на фееричния танц на балетмайсторите. И за да бъде спектакълът още по-грандиозен, провеждането му беше насрочено за понеделник следобяд, точно преди "час пик", та масовостта и на участниците, и на публиката, беше гарантирана. Очертаваше се страхотно представление.
Аз определено не изгарях за сценична изява, предпочитах да съм зрител, но диспечерката реши, че точно сега е идеалния момент да продиктува адрес, който можеше да оправдае няколкочасовото ми висене в Лозенец, така че и аз се включих във веселбата.
Клиентите ми бяха от "големото добрутро" - елегантни скъпи дрехи и осанки на ледената кралица и най-доверения ѝ министър. Поне.
Докато нейно ледено величество гнусливо нагласяше мантото си, кавалерът ѝ се разпореди:
- Давай бързо, готин, че времето е пари!
Има хора, които успяват да ме вкиснат само с една реплика. Една от любимите ми ситуации е, когато ми заобясняват колко ценно е времето, след като съм чакал на адреса петнадесет минути. Изведнъж цялата хумористично-поетична нагласа, която ме беше обзела, изчезна яко дим. Потеглих с устрема на охлюв.
На първия светофар претенциозният клиент се обади отново:
- Нареди се в средната лента ся, к'во ги чакаш тия!
- Тука левия завой се следи. - Отговорих кисело - Отсреща се залагат полицаи.
- Мани ги тия, бе! Аз ше се разправям с тех ако те спрат, не бой се. Оня ден точно тука ме спреха, че ме 'фана червеното. Викам "Момчета, дайте да почерпя", те се пра'ят на интересни... Обадих се на кума и той ми вика " Дай ми го тоя мухльо!" - да видиш как взе да ми се извинява...
Замълчах си и си останах в лявата лента. Явно се очертаваше тежък курс както за мен, така и за многознайкото от задната седалка. Напук на неговите наставления, станах най-стриктния шофьор в София. А крайната дестинация на курса, Обеля, беше мноооого далеч...
След няколко кръстовища той вече подскачаше от нерви. Върху моите.
- Готин, така ше стигнем в Обеля утре по това време. Мини тука в левата лента! - "открехваше ме" той на поредния ненавиждан от мен шофьорски тарикатлък.
Изсумтях нервно:
- В два случая не си позволявам да правя нарушения - когато преча на другите и когато може да ме хванат. Тук двете са налице, така че, забрави!
- Абе нема страшно, бе! Аз тука винаги през левата лента минавам.
Нервите ми не издържаха и избухнах:
- Минаваш, щото има кой да те пусне. Що не попаднеш на мен, да видим как ше минеш! Такива тарикати като теб най-ги обичам!
- Виж ся, пич - някак наставнически-доброжелателно започна да ме осветлява той - Ако сичко друго е ок, ше спазваме и правилата. Аз като ида некъде в чужбина спазвам правилата, ама тука системата е такава, просто... Е, ся - с какво е повече тоя селянин от мене, та аз да се редя, а той - не?
- А с какво ти си по-малко селянин от него, като правиш същото?! Как па се извъдихте 'сички граждани, все на една туба бензин от София, бе - я от Обеля, я от Волуяк...
- Готин, не се пали толкова, за твое добро го казвам! Аз не съм некой сульо, дето по цел ден се чуди кво да пра'и! Понекога става така, че заради пет минути закъснение може да изпусна десет-двайсе хиляди лева. Това, че времето е пари, не са го измислили случайно хората. За некои хора времето е ценно, ама вие не можете да го разберете това.
- Е не може всички да сме разбирачи като теб! Аз не разбирам чак толкова. Това, което разбирам е, че заради пет минути закъснение може да изпусна пет лева. А това, което ти не разбираш е, че тия пет лева за мен може да са много по-ценни, отколкото десетте хиляди за теб. И въобще, това няма никакво значение. Тия правила са измислени, за да се спазват. И са за всички. Какво ми се оправдаваш със системата? Тая система да не е паднала от Марс?! Ти и аз сме системата! Фукаш ми се с оная случка с кума ти - ако ти не беше такъв наглец, да тръгнеш да му се обаждаш, ако той не беше такъв " големец", да се прави на "кой съм аз" пред полицая, ако полицаят не беше такъв пъзльо, щеше ли да проработи системата?
- Ама ти май много смел ше ми дойдеш, а? Тая система мачка, мой човек! И аз едно време се бех амбицирал да променям нещата, ама разбрах, че не става така. И системата си има правила, ама такива като теб не го разбират. Не разбирате кое е добро за вас, кое е лошо.
- Е обясни ми, де!
- Ето, примерно, ти ми разправяш колко са ти важни пет лева, а се пра'иш на много стриктен и ми скачаш да ме обиждаш. А аз за тоя курс мога да ти дам, примерно, двайсе лева. Ама ти не ги искаш, петте лева са ти по-важни. А не се замисляш, че винаги може да ти се случи я некоя проверка, я инцидент некакъв и да не можеш да изкараш и тия пет лева...
Стомахът ми се сви на топка. Тая моя голяма уста... Малко ли ми бяха ядовете с това, че не смогвах с лизинговите вноски и през ден ме тормозеха по телефона?... Кой го знае тоя какъв е, що е... Как самодоволно ми се хили...
- Умълча се нещо май, а? - заяде се високомерно след известно време.
- Умълчах се, да. Мисля си колко ти е удобно да си оправдаваш простащината със системата и в същото време да налагаш същата тая система, като ме заплашваш.
- А, не те заплашвам. Ама като ти се случи нещо неприятно преди да се стопи тоя снег, спомни си за тоя разговор!
От тогава се стопиха много снегове. И ми се случиха много неприятности. Мисля, че никоя от тях нямаше пряка връзка с този разговор, но за абсолютно всички част от вината беше в "системата".
Защото "системата" - това съм аз.
Абонамент за:
Публикации (Atom)