вторник, 27 януари 2015 г.

Нема проблеми

Май е крайно време да се обръсна. Или - подстрижа. Или и двете.
Принципно няма проблем да си ходя обрасъл като неподрязан чимшир, но от баща си знам, че кажат ли ти "няма проблем", значи има проблем.
Беше стигнал до това заключение докато въртеше кръчма в старата къща на дядо ми.
- Кажат ли ти " немаш проблеми", значи са свършили парите. - поучаваше ме той - Като му сипеш, "немаш проблеми" става на " утре сутринта идвам и ти плащам", утре става на " друг път" и накрая "ти плаща, ама другия път".
Тефтерът с неплатените вересии беше изпълнен с толкова сметки, че приличаше на някое от томчетата на Коста Петров. Баща ми нямаше амбицията да отнема славата на известния съставител на сборници по математика, така че постепенно беше изработил елегантен алгоритъм за решаване на проблемните задачи, без да се налага да ги записва. В резултат на това, често в късните часове на нощта можеше да се наблюдава следната сценка:
- Чичо Блаже, сипи още едно, немаш проблеми!
- Едно левче. - Отговаряше той.
- Немаш проблеми, сипи ми!
- Немаш проблеми. - И продължаваше невъзмутимо да прави това, с което се беше захванал.
След известно време:
- Чичо Блаже, немаш проблеми, бе!
- И ти немаш проблеми, бе!
- Нещо не мога да си те разбера... Сипи още едно, викам, немаш проблеми!
- Немаш проблеми, едно левче.
- Немаш проблеми, бе! Утре идвам и ти плащам.
- Немаш проблеми, бе! Утре идваш и ти сипвам.
- Немаш проблеми бе, човек! Не ми ли верваш?!
- И ти немаш, бе! Ти не ми ли верваш?...
И така, докато мераклията за аванта се откаже, или извади заветното левче.
Многократно съм бил свидетел или участник в подобни диалози, така че дълбоко в подсъзнанието ми се е бетонирало непоклатимо недоверие към този израз. Случвало ми се е, като чуя "Карай за Студентски град, нема проблеми", да отговоря " Щом нема проблеми, не става!" и да потегля с мръсна газ пред изумения поглед на "безпроблемния" клиент.
Сега обаче, явно се озовах от другата страна на "несъществуващия" проблем.  Маха ми една сутрин някакво момченце, спирам аз, отваря се вратата,
- Добр...- Аха-да позпоздравя и...
- Няма проблеми, аз съм наблизо. - И тръгна да затваря.
- Нищо, де! На мен не ми пречи. - Отговорих.
- Няма проблеми, няма проблеми.... - И трясна вратата...
Много срашен ще да съм му се видял...
Принципно не ми е проблем това, че на някого му е проблем как изглеждам, ама щом започнаха бягайки да ме убеждават, че няма проблем, явно проблемът е сериозен...

Няма коментари:

Публикуване на коментар