Показват се публикациите с етикет циганета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет циганета. Показване на всички публикации

сряда, 13 юли 2016 г.

Детство мое

Пътувам към аерогарата с мъж и жена - младо семейство. Жената дава последни наставления на детето си по телефона:
- Нали се разбрахме! Всеки ден по един тест по Английски и един по Математика!.......Баба ти ще ги проверява...... Недей да ми философстваш, моля те! Наказанието си е наказание. Като се върнем, тогава таблет. Ако си го заслужил!..... Ами, липсваме ти. Да си мислил!
- Питай го, не му ли липсва кредитната ми карта - ехидно се обажда мъжът от седалката до мен.
След малко жената приключва разговора.
- И вашият ли е наказан без таблет? - Съчувствено питам. - Моят също е наказан. Не, че е направил кой знае какво, ама само за пустия таблет мисли...
- А, това да беше, хич нямаше да го наказвам. - отговаря ми мъжът - Напипал ми кредитната карта и си пазарувал на воля. Па и съучениците черпил с "безплатните пари". Аз едно време пребърквах джобовете за стотинки, той сега - на едро го подкара направо...
- Едно време! Едно време имахме детство. По цял ден бяхме навън. Ама и по-спокойно беше. Сега можеш ли да го оставиш? Всякакви луди се навъдиха, коли хвърчат. Все трябва да са ти под око... - Възкликва жената.
- Ехеее, като илезнехме преди обяд с една филия лютеница в ръката и чак по тъмно се прибирахме! - Въздъхва мъжът. - С колелата, на фунийки по строежите, футбол, прашки. Златно време беше. Сега по цял ден се зомбират.

Нещо в носталгичното им описание ме дразни, но не мога да им опонирам. Така си беше. По цяло лято хайманосвахме напред-назад и вечер се прибирахме гладни, прашни, но щастливи. Не си сварявахме мозъците с компютри и анимации. Компютри нямаше, а телевизията.. И нея комай я нямаше.
Оставил вече клиентите и унесен в подобни мисли, се насочвам към кв. "Христо Ботев". И тогава ги виждам - насред полето между летището и "махалата", на метри от пътя,  в прахоляка. Четири голи до кръста циганета, наобиколили обърнат с гумите нагоре велосипед. Едното се мъчи да сложи изпадналата верига, други две се гонят с някакви захвърлени остатъци от тръби, а четвъртото, вдигнало в ръцете си някакъв комат, се криви срещу мен и играе кючек.
Досущ като нас едно време. Свободни и щастливи.  Без компютри и таблети, които да ги затормозяват, без постоянно да им виси някой над главите, без тестове и наказания.
Та, другари носталгици, има надежда!
Вместо да си ожалвате децата, докато ги тормозите, нарежете си кредитните карти (дебитните не ги пипайте - ще ви трябват за деЦките, с които ще живеете на гърба на държавата), изхвърлете телевизорите и компютрите,  преместете се в "Христо Ботев" - някой от тамошните жители с удоволствие ще замени бараката си за вашия апартамент - и ще дадете на децата си златното детство, което сте имали вие.
Точно като през "златния строй".



четвъртък, 14 август 2014 г.

Спомен от първи юни

Снощи, по някоя от телевизиите, попаднах на "Идиотокрация" - антиутопия, третираща възможността човешката раса да се изроди и затъпее в резултат на "естествения подбор" ("интелигентите" все не намират време и условия за деца, а "простолюдието" се множи на воля).
Днес попаднах в този филм. Заведох малкия в "Патиланци". Беше пълно с вилнеещи тумби циганета - викащи, биещи се, запращащи едно срещу друго храчки с професионализъм, на който би могъл да завиди всеки каруцар, описан от Чарлс Дикенс.
"Роналдооооо, Роналдо бе, къде е Исус?- вика млада ромка с издут корем. Роналдо спира да галопира за момент и се оглежда отегчено, а тя го зашлевява и гласът ѝ преминава в кресчендо - Аз каз
а̀х ли ти да го гледаш бе, майка ти да..."
Съименникът на футболния виртуоз се шмугва между каращите се чие дете е наред да бъде изрисувано родители и се смесва с
навалицата.
"Исусееее! Исусееее!!!" - Започва да крещи осиротялата майка през сълзи,
сякаш изпаднала в религиозен транс, докато обикаля трескаво, разбутвайки пъстрата, шумна и... задушна тълпа...
И на този фон, тук-таме, плътно до стените, за да не бъдат отнесени, плахо се промъкват не толкова цветни майки с по едно детенце и се оглеждат стреснато...
Честит ден на детето!
01.06.2014