"Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. - Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!"
Пеньо Пенев.
- Ще остане. Но народът обречен,
в своите ватенки топли облечен,
след време ще каже:
"Ето, бай Тодор това ни дари!
Вие, поетчета лигави, даже
да го боядисате не бихте могли."
А на Пеньо словата дали ще си спомни?
Едва ли!
Само с "Той наш е. Народен."
ще го похвали.
Друго му трябва на него в студената зима.
Не поезия иска народът, а ватенка топла да има.
Показват се публикациите с етикет ватенка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет ватенка. Показване на всички публикации
неделя, 3 февруари 2019 г.
събота, 1 декември 2018 г.
Ода за ватенката
Ватенката е вълшебна дреха.
Уж я няма, а е "втора кожа".
Сякаш си с невидими доспехи -
щом си с нея, няма казус сложен.
Всяка мисъл бива в миг отбита
от невидимата броня здрава.
"Истината" с чук и сърп набита,
непокътната в главата ти остава.
Но макар и външно да си шарен,
с вид модерен и със изказ цветен,
няма как да скриеш, дорогой мой парень,
на ватенката силуета неприветен!
Уж я няма, а е "втора кожа".
Сякаш си с невидими доспехи -
щом си с нея, няма казус сложен.
Всяка мисъл бива в миг отбита
от невидимата броня здрава.
"Истината" с чук и сърп набита,
непокътната в главата ти остава.
Но макар и външно да си шарен,
с вид модерен и със изказ цветен,
няма как да скриеш, дорогой мой парень,
на ватенката силуета неприветен!
Абонамент за:
Публикации (Atom)

