вторник, 12 декември 2017 г.

Сурва (Туй сме ний 3)

Мокрите улици глъхнеха под свъсеното сиво небе. Ситен дъждец се изливаше тихо, но напоително над притихналото кръстовище. В единия му край, на калното подобие на тротоар, заровил глава в пясъка лежеше безжизнено Спасѐ Тра̀перо. Кожената ушанка се беше килнала и закриваше по-голямата част от брадясалото му лице. Изпод нея се виждаше само дългата му бяла коса, пожълтяла по краищата от дима на качаците, които постоянно си свиваше. Дебелата зелена ватенка беше подгизнала и от ръба на прокъсаната ѝ яка бавно набъбваха, и след това потъваха някъде в рошавия му врат, капка след капка. Той обаче не помръдваше. А от съседната улица вече се задаваше шумна празнична глъчка...

Сурва! Най-чаканият ден в годината. Денят, подготовката за който започва още на следващия ден, след като е приключила предишната сурва. Измислят се персонажи и реплики, правят се маски, обикалят се кошари и кожари из цялата страна, купуват се пръчовете с най-красивите шарки, с най-дългия косъм, сушат се и се обработват кожи, кроят се и се шият костюми, набавят се звънци. Всеки втори, или трети, участва в подготовката. И всеки чака с нетърпение резултата от тази подготовка...
Още месец-два преди настъпването на дългочаквания празник, започват да се оформят групите. Определят се участниците, разпределят се ролите. Неизброими са мераклиите, които искат да бъдат включени в групата, но не биват допускани.  Всяка група се стреми да привлече най-добрите, доказали се "актьори", с най-оригиналните и красиви костюми. Макар че групите са на териториален принцип - всяка махала си има своя - ако бъде привлечен атрактивен участник от друга махала, това е успех. И групата става по-интересна, и районът ѝ се увеличава - групата ще мине и през къщите на новото попълнение и близките му. Най-нетърпеливите се събират всяка вечер, нахлузват коланите с огромните чанове и обикалят квартала. Притихналите, мъгливи улици се огласят от звън и весели викове и сърцата на всички примират сладостно - 'айде, не остана...
Веднага след настъпването на новата година се започва. Обличат се костюми, дооправят се маски... И разбира се, подгрява се с вино и ракия. Рано сутринта на първи януари, още по тъмно, групата започва да се събира в конака и тръгва по предварително начертания маршрут. От къща на къща. Постепенно към групата се присламчват зяпачи, съседи, орляци деца, любопитни да видят всяка подготвена сценка, да чуят всеки кодош. Тръгват заедно с нея и не само гледат, но и участват активно. Провокитрат, подсказват, смеят се...
Булката целува ръка, младоженецът черпи с ракия, горският обикаля дворовете и глобява за "контрабандни" дърва, фризьорите правят прически, докторите предлагат лечение с ампула "Гроздомицин" или "Виномицин", мечкарят пее, мечките играят, борят, или нагазват гърбовете за здраве... В различните години има и персонажи, отразяващи актуални събития. Покрай едни местни избори, един зевзек обикаляше качен на файтон и обещаваше ако го изберат за кмет, да разкопае асфалтираните улици, за да не се сърдят жителите на неасфалтираните. Друга година едно циганче с голяма, пълна с едри зъби уста, използва физическата си прилика с един кандидат-президент, облече черен костюм, сложи очила на носа си и закачи на гърба си надпис "Он ке е!". Всеки си има номер, но и трябва да може да отреагира на ситуацията, да отговори на някоя реплика от публиката. Постепенно, увлечени в тази игра, актьори и публика разтеглят фронта на действие. Едни избързват напред, други изостават...

И ето, че сега към тъжното мокро кръстовище се приближаваше авангардът на една от групите - върлинестият Серафим, или Саро̀ кучето, както го наричаха всички, маскиран като доктор, и редовният му партньор в шегаджийските сценки, наречен заради стройната си фигура "Копчето", този път в ролята на кокетно фръцкаща се миньонка - медицинска сестра.
- Докторитеееее! - Обяви тържествено едно хлапе, предчустващо вълнуваща сценка. Макар и много добър човек за всички, които го познаваха, Спасѐ Тра̀перо беше доста страшен и интересен за децата образ. Прекарваше повечето време в гората. Слизаше в градчето с трите си коня само за да достави някой товар дърва и да си напазарува ракия и хляб. Яхнал високата си бяла кобила, с рунтави мустаци, преминаващи в бакенбарди, с дълга коса и свъсени вежди, той приличаше на истински герой от романите на Карл Май. Винаги когато се появеше, дечурлигата започваха да дюдюкат от почтено разстояние, а той свирепо ги плашеше, посягайки престорено към брадвичката, окачена на самара на коня. Но сега изглеждаше толкова препил, че можеха да му се подиграват колкото си искат.
- Какво става тука, Сър? Уморил сте се малко нещо, гледам? - Втурна се ентусиазиран на калната сцена "докторът". Саро̀ имаше навика си да титулува всички със "Сър". Започна театрално да "прослушва" лежащия със стетоскопа си. "Пациентът", обикновено доста лют и нетърпящ кодоши, не се помръдна.
- Гледате нагоре, виждате надолу. Вие май нещо не сте добре. - изчурилика Копчето и игриво намести двата надути балона, представляващи фамозен бюст под плетената бяла жилетка - Докторе, да му вкараме една ампулка нещо?
- Дай една гроздомицинова доза, сестра! Заснемете го, моля! - Продължи с апломб Саро̀̀ и се опита да вдигне безжизнено отпуснатия страдалец, но успя само да го обърне по гръб. Напъна се и успя да го вдигне в седнало положение - Какво става, Сър? Какво ставаа?
Главата на запитания клюмна. Едрото му тяло, напълно отпуснато, натежа в ръцете на комедианта, който продължи сценката, но в гласа му се доловиха леки нотки на тревога:
- Какво става? Спасе! Спаасееее!
Започна да му удря леки шамарчета, като го викаше с приглушен вече глас:
- Спасе! Спасе! Какво ти става, Спасе!
Никакви признаци на живот. Серафим, вече забравил и сурва, и скечове, свали маската си. Разтърси силно безжизненото тяло.
- Спасе! Спасе! Стани, Спасе!
Дълбоко от гърдите на пациента се изтръгна глухо ръмжене. Очните му ябълки се раздвижиха под затворените клепачи.
- Стани, Спасе! - продължи да повтаря Серафим с облекчение, като приглаждаше дългите му бели коси - Стани! Как си? Какво става?
Спасѐ понадигна с мъка клепачите си до половина и избърбори нечленоразделно:
- Нъмъчъмъвешодъсвъ...
Саро̀ се окопити и отново влезе в роля. Вдигна отърколилата се настрани ушанка и я нахлупи накриво над кръстосаните, неможещи да се фокусират очи на жертвата си.
- Не Ви разбрах, Сър? Повторете, моля! Какво става, моля?
- Ннамчоствимемайкт... - Продължаваше с опитите да проговори вече свирепо гледащият герой от дивия запад, вдигнал заканително пръст.
- Какво казвате, Сър? Какво става? - Сложи ръка на ухото си шегаджията.
- Ннна млллад ч'век - чу се най-после изпод рунтавите бели мустаци на безпмощно облегналия се назад "младеж" - що мож'да му става!



1 коментар: