За знанието и вярата

Според атеистите, поклонници на науката, знанието е антипод на вярата. И съответно - вярата е синоним на незнанието.
А дали е така?
Големият взрив, образуването на планетите, зараждането на живота, еволюцията на видовете, човешката история (дори и най-новата) са твърдения, изказани от влиятелни учени, които всички ние приемаме като даденост (с вяра) и казваме, че това е знание. 
Само до преди няколко века обаче, всички влиятелни личности, институции и трудове са твърдели, че земята е плоска. А всички начетени хора са вярвали в това твърдение и са казвали, че това е знание.
Излиза, че знанието е вяра. Вяра в казаното от други, или в аксиоматичната истинност на базисни твърдения, които са недоказани и недоказуеми. Т. е. разликата между религиозния човек и атеиста се състои в това, че първият вярва в бога, а вторият - в науката. И ако е вярно, че вярата е синоним на незнанието, оказва се, че знанието всъщност е незнание.
Знанието обаче, се има за нещо повече от незнанието.
Следователно, знанието е арогантна форма на незнание.
Или не?