неделя, 15 ноември 2015 г.

За Париж и нашите "патриоти".

Гарвани грачат грозно, зловещо. 
Патриотично. Патетично. Разпалено.
Назидателно. Лукаво. Престорено-нажа̀лено.
Уж са загрижени, а тържество се усеща...
А вий... Вий сте...
Готови винаги да вервате.
Ми, вервайте.
Подемайте им мантрите.
Вервайте, че не са от тия, дето са обирали мандрите.
За посрещането на кумира им, месете погачите.
И започвайте с тях да грачите.
Не, това не е опит за стихотворение.
Това са просто откъслечни мисли, изблик на омерзение.
А римата, в началото - съвсем случайна, се превърна в начин да сдържам подтика си да започна да тегля майна след майна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар