Великата, стара, тринадесетвековна Лъвска гора!
Огромният някога лес, заприличал вече на тресавище, но продължаващ гордо да носи великото си име, вече е странно притихнал. Тежки времена настъпиха навред. Мор настана по всички земи. Тръгнал бил от някаква далечна, населена с големи прилепи страна. Глуха пустота тегне навред из гората-тресавище. Разбира се, лъвският рев, огласял някога дебрите му, отдавна го няма. Но сега не се чува дори и пръхтенето, идващо доскоро от нас – горделивите наследници на великите животни, дали името на това място. Не се чува даже и шумът от търкане на листа, който по-рано се разнасяше откъм оранжевите гъби на Пеликана. Всъщност, гъбите изчезнаха още преди да се появи страшния мор. Но Пеликанът остана. И даже започна да подарява лечебни оглавници и каишки, та стадото взе да позабравя КОЙ е той.
Но да се върнем на страшния мор! Когато взеха да се чуват страхотии от близки и далечни места, Лъвското Овчарско Куче, нашият мъдър Водач, назначи за главен лечител на гората НОЩния доктор Бухал. Бухалът забрани свободната паша по поляните. Животните трябваше да си останат по кошарите, да преживят каквото имат в яслите и да чакат по-добри времена. Можеха да ходят само до пунктовете за фураж и до доячниците.
Друг един горски лекар обаче, смелият революционер доктор Зайо, взе да притичва от поляна на поляна и с възбудено пръхтене, заеквайки да тръби, че мерките на доктор Бухал не са правилни. Че стадото се нуждае от стаден имунитет. Че животните трябва да пасат свободно и да ходят да ближат сол по капищата.
Появиха се и гласове, че ще свърши сеното; че като си стоим на празни ясли, ще ни свърши и млякото. Че който не умре от мора, ще умре от глад. Хиените, представящи се за лъвове, започнаха да агитират за затваряне на пунктовете за фураж, ако половината от фуража не е събран в гората. Койотът пък открито призоваваше стадото да се разбунтува и да излезе масово по капищата. Разграка се и лешоядът, стоящ на най-високото място в гората. А Овчарското куче изведнъж се досети, че не е трябвало да се офлянкваме толкова. Каза, че ако бяхме станали част от Западните пасища, сега щеше да има повече сено. Разбира се, това не му попречи да продължи да подрежда тръбите, които беше приготвило като дар за Мечката и Баш-Сокола.
Стадото от своя страна се поослушва известно време, па спря да слуша какво му говори доктор Бухал. Все повече животни взеха да подтичват из поляните. Мор, не мор, ние си знаем най-добре! Не се е родил тоя, дето ще ни каже какво да правим! Защото - да припомним – макар и стадо, ние не сме овце! В гората има всякакви животни, но ние, горделивите и своенравни кози, сме най-много. И макар да знаем, че каквото и да става, винаги някой ще ни дои, ние ще сме винаги с високо вдигнати глави.
Защото ние сме Лъвския народ.
А това е Лъвската гора!
Април, 2020 г.
Лъвската гора 1 -------> http://dnewnikytnaedinbak6i6.blogspot.com/2014/06/blog-post_21.html?m=1
Лъвската гора 2 --------> http://dnewnikytnaedinbak6i6.blogspot.com/2014/07/2-2013.html?m=1
Лъвската гора 3 -----> https://dnewnikytnaedinbak6i6.blogspot.com/2016/08/3.html?m=1
