Тук са и цяла сюрия хлапетии, мотаещи се покрай тарторите на групата с надеждата да бъдат взети и те на екскурзията. Нямат обаче никакви шансове - ролите вече са разпределени, местата в колите са запълнени.
Тук са, разбира се, и представителите на "постоянното присъствие". Хората, превърнали се едва ли не в част от интериора на това достойно заведение. Тоска се е свил в прокъсаното си черно кожено яке и гледа благо иззад четинестата си брада. Тета Нуша се е курдисала до бумтящото кюмбе, кикоти се шумно за щяло и нещяло и току повтаря: "Изгасна ми печката до́ма, ке си ода!". Рач пелтечи насечечено и размахва нервно острите си лакти: "Беля! К-к. Кела* да изгасне! Т.ти ц. Ел Д.ден си тука! К. Кога я ззап.али, к-к-кога я разг.оре!"...
Идилия!
Вратата на препълнената кръчма се отвори и в очертанията ѝ застана Ценко́ - местният идиот. Врявата от смехове и надвикващи се пиячи взе да намалява.
- Добровечер, Димитъреее! - провокна се Копчето, сваляйки театрално шапката от олисяващото си теме. Ценко́ всъщност беше прякор на новодошлия. Истинското му име беше Димитър.
- Даал ви бог дообро! - Загъгна Ценко́ с типичния си провлачен говор - Я това неекой си го беше иизгубил на улицата. Та рекох да не е на некой от вас.
В протегнатата му трепереща ръка се мъдреше смачкана цигарена кутия, очевидно изхвърлена от някой не особено загрижен за чистотата индивид.
- Ееееей! - Плесна се по челото Копчето, който с удоволствие потегляше на всеки повод за майтап, а набитото му, кватратно тяло чевръсто подскочи от масата. - Къде ле не я търсих! Мерси, Димитъре! Жив и здрав да си! Ке пийнеш ле една ракийка?
- Язека* не пия...- започна да обяснява бавно Димитър, а Копчето го прекъсна по средата на изречението:
- Ееей, ти па верно не пиеш! Една лимонадка тогава!
- ...ракия... - продължи плавното изливане на димитровата мисъл - Я, една лимонадка мооже да пийна...
- Чичо Бла́же, отвори му на Димитър една лимонадка! - провикна се Копчето - Ти как си, Димитъре?
- Димитър Хрисстов Кордев съм. - Очевидно не разбрал въпроса отговори той.
- Аха. Браво! А иначе как си?
- А ииначе съм добре.
Взимайки подадената му лимонада, Димитър се запъти бавно към вратата и занарежда бавно и тържествено:
- Благодарско, Бла́аже! Да сте жииви и здрави! Да живеете иляда иляди години! - и след кратка пауза наддаде - И двеста!
След което излезе. Чичо Блаже́ се обади:
- Требва да го земем и него на Широка Лъка. Ке го напавим конферансие на групата.
Сред всеобщия смях се чу гласът на едно от хлапетата:
- Чичо Бла́же, а мене каков ке ме направиш?
- Изпращач - отговори лаконично кръчмарят.
В очите на кандидат-бабугера се появиха радостни пламъчета. Значи го вземат с тях?
- Добре! Каков е тоя изпращач? Що ке права?
- Ке изпратиш групата като тръгне за Широка лъка.
- Ки-ки-ки! - Изкикоти се тета Нуша - Ега си ексик*, Бла́же! Ами он ке ми земе длъжността, бе! Яз що ке права?
- Ка'Нушке, тебе ке те направим главен изпращач на републиката. - Обади се Копчето. Имаха си стара закачка. - Ке те командироваме на летището в София и ке ма'аш на сички заминаващи. А ние - в самолето и айде чао!
Градусът на тета Нушиното настроение рязко спадна.
- Ти с това немой* да се майтапиш! Какво па толко му ареса́хте на тоя запад! Оно не остана дуня* тука!
- Ами не остана, та! Да не е 'ного убаво, та да остане!
- Ами на запад да не е 'ного убаво?
- Е оно затова не останаха хора там. Сички на тука избегаха! - намигна Копчето.
- Смей се ти, смей се! - Заоправя си забрадката с обидено изражение тета Нуша - Ама по телевизоро кажаха, дека тия, младѝте, като идат на запад, им изтичат мозъците! Да-а-а-а!
И назидателно заклати глава.
Чула жената, че има изтичане на мозъци на запад. "По телевизоро" го чула.
Е, можеш ли да спориш с "телевизоро"?
Не можеш.
*бабугери - кукери;
*кела - щяла;
*язека - аз;
*ега си ексѝк (тур.) - букв. дано си на загуба, дано си в недостиг; използва се като клетва, но и като закачка;
*немой - недей;
*дуня - народ, хора.
