Наскоро, в изблик на гняв и разочарование, написах следното: "Толкова е обезкуражително да откриеш, че лицето, което си избрал да следваш, всъщност е задник..."
Обезкуражително е наистина. Но като се замислиш, това е и неизбежно. В момента, в който се наредиш зад него за да го следваш, ти вече не виждаш пред себе си лице, а задник.
Изводът е, че когато срещнатото лице ти хареса, трябва да му станеш не последовател, а сподвижник. Да тръгнеш не след, а до него.
Но пък тогава трябва да имаш предвид, че до теб има ухо...
