Поредната обичайна вечер в "Бар Бабугери" набираше скорост. Кюмбето боботеше разговорливо, зачервило весело бузи под зоркия поглед на тета* Нуша - свързващото звено между двете основни клиентски таргет групи на кръчмата - следобедните почитатели на латино-сериалите и вечерните пиячи. Докато следеше от разгарящото се "банско чудо" да не изпадне някой въглен, тя разказваше на висок глас за днешните преживелици на грабналата сърцата на целокупния български народ Касандра и от време на време се тюхкаше, че е окъсняла.
- Леле, печката ми изгасна̀ дома! Току да си о̀да я, оти ке ми изстине стаята... - повтаряше тя за кой ли път с надеждата, че някой ще я разубеди с една малка мастичка.
- К.к-к-ка̀жи за о.оная, ц-иганката Касандра, ка̀жи, па то-огава си о̀ди! - прекъсна я изпитият и сух като съчка Рач, един от "постоянното присъствие".
- Она̀ не е циганка бе, она̀ е българка, ама са я отгледа̀ли циганите. - Намеси се Мутката, за когото всеки, който не е от неговата рода, па бил той и от Венецуела, би следвало да е българин. Той беше от циганите - националисти. Обиждаше се, когато го нарекат "ром".
- Българка е, море! Какво па не е българка! Ти баш ке ми кажеш! И яз съм малко ката̀нец*, ти що си мислиш?! - промърмори успелият вече да се напие Кире Катанецо в своя ъгъл и взе да "настройва" гласните си струни, сякаш са гайдуница - Миииии- мииииии....
Той се имаше за голям певец и това изтезание за ушите на околните идваше да покаже, че не се отнася аматьорски към музиката. Един вид - разпява се, настройва се, значи е професионалист, не е шега работата.
Вечерта си вървеше в нормалното русло, както всяка божа вечер. Само Тоска, верният другар на Рач по чашка, не беше същият. Седеше на мястото си превит на две, държеше с трепереща ръка бузата си и току простенваше тихо. Нямаше го нито разнежения, по детски влажен поглед, когато някой го почерпи, нито войнствено вирнатата посивяла, буйна брада, когато спори с набора си Рач на тема География.
Рач беше бивш тираджия. Обиколил беше почти целия братски соц-лагер, та и до "Съюзо" беше ходил и обичаше да се фука с "великите си географски открития". Напиеше ли се, започваше да задава въпроси, обикновено свързани с вече несъществуващи държави като Чехословакия, ГДР и т.н. Тоска, който на младини беше правил нескопосан и съответно - неуспешен опит да избяга в Гърция, заявяваше, че такива държави няма. Рач контрираше: "Т.т.ти знаеш! За Г.гърция тръгна, у Бобовдол стигна." Тоска почти бил стигнал до границата, но се заблудил и постепенно завил към вътрешността. Граничният патрул попаднал на следите в снега и го настигнал... И - в затвора в Бобовдол...
- Що ти е бе, Тоска? - попита го Цомбата и подсмърквайки шумно, върна в изходно положение проточилата се от носа му висулка. Той беше най-младия от компанията, но редовната злоупотреба с алкохол беше заличила разликата в годините.
- Заб го боли, заб! - намеси се всезнаещата тета Нуша - Огин да ги изгори и за̀би и се! Язе, кога ме забо̀ли, пийна една малѐнка мастичка и ми мине. Оно̀ и са малко ме прибо̀люва, де, ама ке видим що ке стане на дзаднио край...
Тази вечер Цомбата имаше решение за всички проблеми. Бяха му предплатили едно агне и беше решил да го отпразнува. Днес щеше да бъде патрон на компанията.
- Блаже, сѝпи на ка'Нушка една мастика! Голема! - Разпореди се важно и с мощно подсмръкване пречупи отново изследователския дух, от който беше обзето съдържанието на лявата му ноздра.
- Я, я! Немо̀й*, ке ме напиеш! Ега си ексѝк*! Ки-ки-ки... - престорено се развика тя и кокетно си заоправя забрадката.
През това време своеобразния Данко продължаваше да разпръсква светлина чрез голямото си сърце. Избра един по-дълъг конец от разбридания* ръкав на ватенката си, накара болника да отвори широко уста и се надвеси над него, започвайки сложна хирургическа процедура.
Всъщност, самото вадене на зъба не представляваше трудност за него. Подготовката на операцията беше по-сложната част. Проклетият зъб все се изплъзваше от примката. Цомбата обаче не се предаваше лесно. След няколко неуспешни опита, той съсредоточи цялата си воля върху непослушния конец и много бавно и внимателно започна да стяга възела около зъба. Отношенията със съдържанието на носа му отново, образно казано, се обтегнаха. Обидено от липсата на внимание, то отново реши да го напусне. Спусна се надолу към широко отворената уста на Тоска. Искаше да види с очите си причината за това, връзката със собственика му все повече да изтънява...
Всички затаиха дъх.
Развръзката дойде мигновено. С едно единствено рязко движение на ръката Цомбата залови беглеца от носа си и същевременно освободи Тоска от тормозещия го зъб...
Десет минути по-късно, конецът със злополучния зъб вече беше тържествено закачен на коледната елха, допълвайки украсата ѝ. Цялата компания беше обзаведена с по една нова чашка, Кире Катанецо дремеше в ъгъла си, тета Нуша ръчкаше печката, Цомбата продължаваше да разтяга своеобразното си "йо-йо", а успокоеният и разчустван Тоска изпълняваше с дрезгав грач любимата си песен:
Там дет' Пирѝн се издига,
Струма приятно шумѝ,
там във красива долѝи-и-и-на
се крие град Симитли.
Хей, гадже тук е чудесно -
имаме жежка вода,
времето бързо мина-а-а-ва
във песни, игри и хора̀.
Туй сме ний, симитличани,
весел е наш'ят живот.
Пейем ний безгра̀нично,
па макар и потънали във пот.
Във пот!
При последните думи Тоска изтри въображаемата пот от челото си и тръсна така енергично ръка, че стоящият срещу него Рач се присви, за да не бъде напръскан. Всички се засмяха, Кире Катанецо се пробуди и започна отново да "се настройва".
Поредната обичайна вечер в "Бар Бабугери" набираше скорост...
* тета - леля
*ката̀нец - катинар, използва се за "заядлив човек"
*немо̀й - недей
*разбридан - прокъзан, разшит
*ега си ексѝк (тур.) - букв. дано си на загуба, дано си в недостиг; използва се като клетва, но и като закачка.
