Пеньо и народът

"Не мечтая
безсмъртие
и пътища леки, а ватенка топла
за зимния ден. - Безсмъртно
нека остане
навеки построеното тук
от мен!"
Пеньо Пенев.

- Ще остане. Но народът обречен,
в своите ватенки топли облечен,
след време ще каже:
"Ето, бай Тодор това ни дари!
Вие, поетчета лигави, даже
да го боядисате не бихте могли."
А на Пеньо словата дали ще си спомни?
Едва ли!
Само с "Той наш е. Народен."
ще го похвали.
Друго му трябва на него в студената зима.
Не поезия иска народът, а ватенка топла да има.