Въздух

Четиринадесети февруари.
Из целия град пърхат влюбени младежи. Някои с букет в ръка, други - с бутилка. Любови всякакви. Отвсякъде струи една веселост, една приповдигнатост, сърце не ти дава да се разсърдиш на някого. Дори и да те засече.
Както се бях залетял по бул. Левски, от една пряка с мръсна газ изскочи БМВ с номер от тия, червеничките, дипломатическите, и се включи не особено дипломатично направо в средната лента. Аз обаче и за миг не си помислих да му се сърдя. Просто се преместих в лявата лента и минах покрай него. И тъкмо го бях изпреварил, гледам - на следващата пресечка един висок, сух чичко с очилца размахва три карамфила, за да ме спре. Дадох десен мигач и се престроих от няй-лявата в най-дясната лента, но поради по-височката скорост го подминах с десетина метра.
БМВ-то спря до мен. Отвътре един огромен рус мечок с типично скандинавски вид ме изгледа типично по балкански. Явно беше решил, че съм го засякъл. На седалката до него седеше красива жена и както личеше по жестовете ѝ, явно го молеше да не се занимава с мен. В това време чичкото с очилцата беше дотичал до мен и отваряйки вратата се развика към БМВ-то:
- Какво се пулиш, бе?! Видех те как го засече! Айде пали гумите, да не ти напукам очилата!
- Добра вечер! - казах - Не му обръщайте внимание. На тоя ден е позволено. Нали трябва да се поиздуем, да си покажем оперението пред дамите.
Нервният самец потегли със свирене на гуми, за да спре на опашката, петдесет метра по-нататък. Отново със свирене на гуми.
Потеглих бавно и тъй като в моята лента нямаше коли, отново подминах бабаита.
- Нааааа! - размахвайки среден пръст продължи да вика чичкото до мен - Айде ела, бе! Ела да те видим какъв си мъж, бе!
Оня гледаше като озеленител, фиксирал ларва на хоботник.
Междувремено светофарът се озелени, ние продължихме напред без да спираме, скандинавският мечок с балкански поглед остана някъде назад, чичкото се поуспокои и най-после можехме да уточним закъде пътуваме. "Шейсет и първи блок в Студентски? Това беше на НСА, нали?" ;"Да, точно така."; "Откъде да минем?"...
Междувременно бяхме спрели на следващия светофар, на "Попа". Тук вече се беше заформило прилично задръстване.
Изведнъж вратата на клиента се отвори и очилата му хвръкнаха към мен. Причината за това им фриволно държание се оказа русият мечок-озеленител, който с изненадваща за килограмите си пъргавост се беше впуснал в борбата с ненавистната ларва и ѝ нанасяше бързи и отривисти удари. Ларвата обаче, се оказа доста жилава. Гмурна се под барабания огън и с учудваща сила избута смелия градинар.
- Ти.....Кого.... Ше удряш, бе.... Кого, бе?!.. - Чуваше се задъханият и хриптящ глас на клиента ми, докато се измъкваше с мъка от колата. Мечокът беше възприел нова тактика - мечешка прегръдка. Но сухият като миналогодишен кукуруз чичко, като че ли започваше да надделява. Човек можеше дори да се зачуди, дали пък случайно младият озеленител не беше се заблудил срещу какъв вредител точно е изправен.
Явно и самият той беше стигнал до подобни мисли, защото предприе нов подход. Включи в борбата за обезпаразитяване ново средство.
- Охооо! И палка...ли... ше ми... вадиш?! - Чу се откъм полесражението - в задника... ше ти я... навра!
Полицейска палка. Това беше новото средство, към което беше прибегнал самотверженият природозащитник.
Светна зелено. Трите колони останаха неподвижни. Всички шофьори гледаха в захлас, как кльощавия чичко налага огромния си противник със собствената му палка.  Аз не гледах. Смело вперил поглед напред, не се помръдвах от седалката си. Е, попоглеждах отвреме навреме, ама дискретно.
Борбата се беше преместила зад колата ми. Чичкото се оказа и неизчерпаем извор на попръжни. Не спираше да благославя лели, стринки, шуронайки и всякакви женски роди на вече предаващия се противник.
- Моля Ви! Моля Ви! - проплака спътничката на "бияча".
- Не расбира... Не расбира... - хленчеше пък той, присвит и с вдигнати ръце, опитващи се са предпазят тялото от палката.
- Не разбираш... А?!... А да биеш... Можеш... А?!... - продължаваше да го налага чичкото, макар и позагубил хъс...
Аз увенчах смелото си поведение с едно "Айде, стига му толкова", чичкото захвърли палката и се качи отново в колата.
- Дебелак! - констатира той, като си наместваше изкривените очила. - Въздухът му свърши още на двайс'тата секунда. От мен да знаеш: немаш ли въздух, палката не ти върши работа.
Оказа се, че е хонорован преподавател в НСА, човекът. Отиваше на гости на своя студентка. Карамфилите малко се бяха поошмулили в борбата, единият даже беше пречупен.
Но, каза смеейки се чичкото, имаш ли въздух, и без карамфили можеш да свършиш работа.