Дьебили

- Ееей, какво врьеми сай отворило! Само за колильета! Ся кат идим в Швьеция, понье на колило шъ са накараш. Там има къдье да караш, нье кът тука. Туй мъ кьефи там, чье си има правила. Вьелоальея си има и на ньея си цар.
- Чи аз и бьез вьелоальея съ оправям.
- Да, ама нье става бьез вьелоальея. А тъ хванаха да караш в тривътъ, а тъ глобиха! Няма "бързам", няма туй-онуй. Дьебили си падат малко.
- Чи то, тъй са обьезсмислят тьез колильета! За чий мий кулило, ако ни мога да си минавам напряко?!  Тье шъ ми кажат къдье да карам!
- Абе, шъ свикниш! Аз в началото, кат пъльен сьелянин, в насрьещното съ бях набутал..
- Чи и посоки ли има?
- Чи то и тука има.
- Е да, дье. Ама никой ни ги гльеда тьез посоки.
- Ама там ги гльедат. И ти звънят с тьез звънци, ама си карат направо кат дьебили, няма 'а та заобилолят. И кат си пьешиходьец, не им пука. Ако си им на альеята, шта отньесат.
-  Е що?
- Щот са дьебили. Бута ма, дьебила му с дьебил и ми вика "Ни съ притиснявай, няма 'а та съдя". Той - мьене!  " Чакай, бье - викам - що ти да ма съдиш - да н'съм та бутнал аз?"  А той - "На вьелоалеята си!"... Стъпил ли си му на альеята, качва тъ на прьедната гума и нье му дрьеми!
- Чи кво му прьечи 'а тъ заобиколи?
- Ми нали ти казвам - страшни дьебили са!
Карам си таксито мълчаливо, слушам тоя разговор между клиентите си и цъкам мислено с език.
Нема да се оправи тая Швеция, ей!
Не-ма!