Махмурлук

Страховит запой се получи.
Епичен.
Някои пиха напук, други от мъка, трети - за да си направят кефа, а най-голямата част - по навик. Но резултатът си беше впечатляващ. Масово оливане. То не бяха наздравици, то не бяха поздрави от наш'та маса за ваш'та, то не бяха закачки и задявки... Пиехме в несвяст и гледахме сеир. И правехме такъв.
 Във вип-сепаретата положението беше неудържимо. Небивал купон. Юнашки песни, почерпки, демонстративно къпане с маркови отлежали питиета и салфетки, салфетки... Стари любови припламнаха с нова сила, стари тлеещи вражди изпускаха пара със съскане. Тук-таме прехвръкнаха и искри, стигна се до разправии. Даже в едно от сепаретата се стигна до тежък семеен скандал и нещата май отиват на развод. А ние, от ниската част на банкетната зала, жулехме чашка след чашка от шльокавицата, която ни бяха наляли.
И ето, че сега седим с празен поглед над двойни кафета и разтворени в чаша вода аспиринчета. Махмурлук. Тежък политически махмурлук.
Но така са само слабите пиячи. Истинските българи; мъжагите, обръгнали в не едно политическо пиянство, не ги притеснява нищо. Сърбат люта шкембе-чорба, поръчват си по едно за "клин клин избива" и с кискане си припомнят снощните подвизи. Хвалят се как са набили канчето на тоя, как са смачкали оня; припяват хайдушки песни и смело планират следващото епично размазване.
А кръчмарите си броят оборота. Кръчмар да си в днешното купонджийско време. Хем ползваш най-готините сепарета по време на запоите, хем не пиеш ментетата, които пробутваш на простолюдието, хем накрая си на печалба.
И сипваш на клиентелата поредната шльокавица, с която да бори махмурлука.