Когато има неразбирателство, породено от разлика в гледните точки, то е
лесно преодолимо. Двамата спорещи, гледайки предмета на спора от
различни страни, са обърнати малко или много един към друг и погледите
им все някъде се срещат.
Проблем е, когато гледат от една и съща
точка, но в различни посоки. Тогава, оказва се, макар и да са си близки,
буквално рамо до рамо, те са с гръб един към друг и като че ли нямат
шанс за разбирателство.
А какво би станало, ако вместо да гледаме наоколо, се погледнем искрено в очите? Ако вместо да умуваме върху околните проблеми, се поинтересуваме истински от другия? Биха ли имали тогава гледните точки някакво значение?
Няма коментари:
Публикуване на коментар