четвъртък, 14 август 2014 г.

Спомен от първи юни

Снощи, по някоя от телевизиите, попаднах на "Идиотокрация" - антиутопия, третираща възможността човешката раса да се изроди и затъпее в резултат на "естествения подбор" ("интелигентите" все не намират време и условия за деца, а "простолюдието" се множи на воля).
Днес попаднах в този филм. Заведох малкия в "Патиланци". Беше пълно с вилнеещи тумби циганета - викащи, биещи се, запращащи едно срещу друго храчки с професионализъм, на който би могъл да завиди всеки каруцар, описан от Чарлс Дикенс.
"Роналдооооо, Роналдо бе, къде е Исус?- вика млада ромка с издут корем. Роналдо спира да галопира за момент и се оглежда отегчено, а тя го зашлевява и гласът ѝ преминава в кресчендо - Аз каз
а̀х ли ти да го гледаш бе, майка ти да..."
Съименникът на футболния виртуоз се шмугва между каращите се чие дете е наред да бъде изрисувано родители и се смесва с
навалицата.
"Исусееее! Исусееее!!!" - Започва да крещи осиротялата майка през сълзи,
сякаш изпаднала в религиозен транс, докато обикаля трескаво, разбутвайки пъстрата, шумна и... задушна тълпа...
И на този фон, тук-таме, плътно до стените, за да не бъдат отнесени, плахо се промъкват не толкова цветни майки с по едно детенце и се оглеждат стреснато...
Честит ден на детето!
01.06.2014

Няма коментари:

Публикуване на коментар