Показват се публикациите с етикет кръчма. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кръчма. Показване на всички публикации

сряда, 20 март 2019 г.

Изтичане на мозъци (туй сме ний 5)

Тази вечер бар "Бабугери"* се пука по шевовете. Чашите са пълни с пърцуца, очуканите алуминиеви пепелници преливат от фасове. Всички тартори на бабугерската група са в кръчмата. Тук са и Копчето, и Саро, и Чопър, и Чарли, и Йончо. Обсъжда се предстоящото пътуване до Широка Лъка. С колко коли ще бъде, кой в коя кола ще пътува, кой каква роля ще играе. Ще се представят на тамошния "Пес понеделник" - кукерски фестивал, на който групата участва ежегодно. Чичо Блаже́, съдържателят на кръчмата, е организатор на пътуването и главен режисьор на групата.
Тук са и цяла сюрия хлапетии, мотаещи се покрай тарторите на групата с надеждата да бъдат взети и те на екскурзията. Нямат обаче никакви шансове - ролите вече са разпределени, местата в колите са запълнени.
Тук са, разбира се, и представителите на "постоянното присъствие". Хората, превърнали се едва ли не в част от интериора на това достойно заведение. Тоска се е свил в прокъсаното си черно кожено яке и гледа благо иззад четинестата си брада. Тета Нуша се е курдисала до бумтящото кюмбе, кикоти се шумно за щяло и нещяло и току повтаря: "Изгасна ми печката до́ма, ке си ода!". Рач пелтечи насечечено и размахва нервно острите си лакти: "Беля! К-к. Кела* да изгасне! Т.ти ц. Ел Д.ден си тука! К. Кога я ззап.али, к-к-кога я разг.оре!"...
Идилия!
Вратата на препълнената кръчма се отвори и в очертанията ѝ застана Ценко́ - местният идиот. Врявата от смехове и надвикващи се пиячи взе да намалява.
- Добровечер, Димитъреее! - провокна се Копчето, сваляйки театрално шапката от олисяващото си теме. Ценко́ всъщност беше прякор на новодошлия. Истинското му име беше Димитър.
- Даал ви бог дообро! - Загъгна Ценко́ с типичния си провлачен говор - Я това неекой си го беше иизгубил на улицата. Та рекох да не е на некой от вас.
В протегнатата му трепереща ръка се мъдреше смачкана цигарена кутия, очевидно изхвърлена от някой не особено загрижен за чистотата индивид.
- Ееееей! - Плесна се по челото Копчето, който с удоволствие потегляше на всеки повод за майтап, а набитото му, кватратно тяло чевръсто подскочи от масата. - Къде ле не я търсих! Мерси, Димитъре! Жив и здрав да си! Ке пийнеш ле една ракийка?
- Язека* не пия...- започна да обяснява бавно Димитър, а Копчето го прекъсна по средата на изречението:
- Ееей, ти па верно не пиеш! Една лимонадка тогава!
- ...ракия... - продължи плавното изливане на димитровата мисъл - Я, една лимонадка мооже да пийна...
- Чичо Бла́же, отвори му на Димитър една лимонадка! - провикна се Копчето - Ти как си, Димитъре?
- Димитър Хрисстов Кордев съм. - Очевидно не разбрал въпроса отговори той.
- Аха. Браво! А иначе как си?
- А ииначе съм добре.
Взимайки подадената му лимонада, Димитър се запъти бавно към вратата и занарежда бавно и тържествено:
 - Благодарско, Бла́аже! Да сте жииви и здрави! Да живеете иляда иляди години! - и след кратка пауза наддаде - И двеста!
След което излезе. Чичо Блаже́ се обади:
- Требва да го земем и него на Широка Лъка. Ке го напавим конферансие на групата.
Сред всеобщия смях се чу гласът на едно от хлапетата:
- Чичо Бла́же, а мене каков ке ме направиш?
- Изпращач - отговори лаконично кръчмарят.
В очите на кандидат-бабугера се появиха радостни пламъчета. Значи го вземат с тях?
- Добре! Каков е тоя изпращач? Що ке права?
- Ке изпратиш групата като тръгне за Широка лъка.
- Ки-ки-ки! - Изкикоти се тета Нуша - Ега си ексик*, Бла́же! Ами он ке ми земе длъжността, бе! Яз що ке права?
- Ка'Нушке, тебе ке те направим главен изпращач на републиката. - Обади се Копчето. Имаха си стара закачка. - Ке те командироваме на летището в София и ке ма'аш на сички заминаващи. А ние - в самолето и айде чао!
Градусът на тета Нушиното настроение рязко спадна.
- Ти с това немой* да се майтапиш! Какво па толко му ареса́хте на тоя запад! Оно не остана дуня* тука!
- Ами не остана, та! Да не е 'ного убаво, та да остане!
- Ами на запад да не е 'ного убаво?
- Е оно затова не останаха хора там. Сички на тука избегаха! - намигна Копчето.
- Смей се ти, смей се! - Заоправя си забрадката с обидено изражение тета Нуша - Ама по телевизоро кажаха, дека тия, младѝте, като идат на запад, им изтичат мозъците! Да-а-а-а!
И назидателно заклати глава.
Чула жената, че има изтичане на мозъци на запад. "По телевизоро" го чула.
Е, можеш ли да спориш с "телевизоро"?
Не можеш.

*бабугери - кукери;
*кела - щяла;
*язека - аз;
*ега си ексѝк (тур.) - букв. дано си на загуба, дано си в недостиг; използва се като клетва, но и като закачка;
*немой - недей;
*дуня - народ, хора.

сряда, 1 август 2018 г.

Тоска (Туй сме ний 4)

Март. Първите пролетни слънчеви лъчи галеха зажаднялата за топлина земя. Полуседнал, полулегнал на една пейка пред дома си, увил се с вечното си протъркано кожено яке, Тоска се опитваше да прогони от крайниците си пронизващия студ, насъбран през нощта. Не палеше печка вкъщи. Страх го беше, че някоя нощ, както е пиян, може да я бутне и да изгори жив. Цялата зима изкарваше на вътрешно подгряване. Пиеше пърцуца в кръчмата, седнал в ъгъла до кюмбето и се грееше до последния момент на работното време.
И сега, с изражение едновременно на мъченичество и блаженство, примижаваше срещу топлите лъчи.
- Тоска, пролет иде, а! - подвикнах, минавайки покрай него.
Той поотвори едното око, потрепера сгърчен и изръмжа загрижено:
- Аха! А после зимата?!...
Тоска. Никой не помнеше защо го наричат така. Дори и той, макар да бе приел напълно този прякор. Във всеки случай, нямаше нищо женствено в него. Нисък ръст, здраво, набито тяло, четинеста брада, обрамчваща топчестото му лице и рунтави, свъсени вежди. Но въпреки суровия вид, от очите му се излъчваше някаква бебешка наивност и доброта. Не беше грозен. Дори напротив - на младини е бил доста харесван от жените. Истински мачо. Бил е спасител по варненските плажове. Понякога си спомняше с нега за славните си ергенски години:
- Варна! Нощния бар! Том Джоунс! Еееееей...
- Е какво си правил във Варна? - все се намираше да го подкачи някой.
- Как! Спасител бех! И в корабостроителницата работих! Бех ударник!
- Ударил си се у некой кораб? - Продължаваха да го дразнят чивиджиите.
- Памммпаец! - Изръмжаваше обидено той, а очите му потъваха зад настръхналите вежди, които заедно със щръкналата няколкодневна брада придаваха на лицето му вид на защитаващ се таралеж.
Пампаец беше всеки, който го ядоса с нещо. Но ядът му не траеше дълго. Скоро по детски влажните му очи отново пробиваха обрамчилия ги храсталак и той продължаваше със спомените.
Понякога разказваше за затвора. Лежал е два пъти. Единия път - за неуспешен опит за бягство от социалистическия рай. Тръгнали с още двама авери да минават границата, но се заблудили и направили голям кръг. Граничарите попаднали на следите им и ги изловили като пилци.
- А втория път защо си лежал? - попитах го веднъж.
- Е за убийството! - Отговори ми той, сякаш учуден, че е възможно някой да не знае.
- Убийство ли? Какво убийство? - Възкликнах изумен.
- Е на детето. Нале утепах едно дете! - очите му заплуваха в набъбващи сълзи.
- Как така бе, Тоска! - Бях потресен.
- Ами как... Пил бех. Бутнах го с колата. Излетех от улицата и им паднах у дворо...
Не търсеше оправдания и извинения. За разлика от много сегашни "герои". Живееше с мисълта, че е убиец. Понякога съм се замислял дали точно това не е причината да се пропие. Трудно се живее с такава мисъл. Но той рядко отваряше дума за това. Седеше си кротко в ъгъла и пиеше. Понякога пееше, понякога се смееше. Но най-често просто мълчеше и пиеше. Така си минаваше животът му - от чашка до чашка.
Баща ми го взимаше понякога да помага на лозето. Да си изработи част от вересиите. Веднъж, в един горещ юнски ден, не помня прекопавахме ли, плевехме ли, го подкачих:
- Тоскааа... Хората се бръличкат* сега в морето, а ние с теб се потим тука...
Той се поизправи, избърса си с ръкав потта от челото, па се ухили дяволито:
- Ама кат стане виното, има да се бръличкаме...

* бръличкам се - топя се, плискам се.

понеделник, 1 май 2017 г.

Манифестация (Туй сме ний 2)

- Блаже, запиши ми още една! - Чу се откъм масите с окъснели пиячи в бар "Бабугери".
- Затварям!
- Б. Лаже, н. Ема ле да праим Ммма. Нифессстация, бе?!
Рач - един от най-редовните посетители на кръчмата, макар и да заекваше мъчително, можеше да бъде много убедителен. Вече от двадесет минути беше настъпил светлият празник на труда - първи май. Какъв по-добър повод от този, за по още едно питие?!
- Е ти кривѝш с единия крак, Тоска с другия - голема манифестация ке стане! Па и това е ден на труда. Не на пияниците.
- Беля! - изстреля Рач патентованото си универсално възклицание. Използваше го по всякакъв повод. И когато е ядосан, и когато е изненадан, и за кодош. - Т. Оска е бил ударник в к. Орабо. Строител. Ницата, бе!
Верният му приятел Тоска се поприсви скромно над масата и на брадясалото му лице се появи познатата, по бебешки блага усмивка. Винаги се умиляваше, когато си спомнеше за златните си години като корабен бояджия във Варна.
- Да бе, ударник! Ударѝл си е главата у корабо. - закатанчи се Кире Катанецо. Като професионален бояджия, той не приемаше други да се кичат с гръмки титли в сферата на неговите компетенции.
Разнежнената усмивка на Тоска моментално потъна в четинестата му брада. Рунтавите му вежди щръкнаха.
- Памммпаец! - процеди той с продрания си от ракия глас.Това пък беше неговият дежурен лаф. Пампаец беше всеки, който го издразни с нещо. - Ти кога си виждал кораб, бе!
- Кажи му, Тоска! - подкокороса го Плъхо, младо момче от съседната маса. - Как не е бил там чичо Блаже, да те снима! Чичо Блаже, - провикна се към бара - дай да снимаме Тоска и Рач как манифестират, бе!
Предложението уцели право в десятката. Киното беше страстта на домакина им.
- Добре. - съгласи се той. - Сипвам по още едно, правим един клип и кой откъде е.
Речено - сторено.
Докато двамата труженици си припомняха текста на позабравения химн на труда, ръмжейки "ниий творци сме на благата..", до очукания алуминиев пепелник на масата им се появиха две чаши наливна ракия, допълвайки по този начин асортимента от блага, състоящ се до този момент от един пакет цигари " Шипка" без филтър и бутилка евтино безалкохолно, "вишна". От мазето набързо бяха измъкнати няколко хартиени червени знаменца с надпис "1 май" и бяха връчени в треперещите им ръце. Намери се дори един портрет. Негов портрет. На Тато.
И така, героите на труда си пийнаха нотите, повдигнаха челата, "камера - работи; магнетофон - работи" и снимките започнаха. Дружна песен екна. На сърца олекна. Драгана, и тя се поклащаше на екрана. Драгана Миркович. На телевизиония екран. Изпълнителите се въодушевиха. Публиката, съставена от редовни закоравели пиячи, заръкопляска като в театър.
Рач се изправи на крака с вдигнати ръце:
- Ураааааа! БКП! КПСС! Дружба, мир! Урааааа!
Страхотен клип стана.
- Това е! Сссипи са о. Още 'дна. - заключи той задъхано.
- А, не. Стига толкова. Време е да си легаме. - попари трудовия му ентусиазъм Блаже.
-Таа нема'а стнае! - отсече Рач. При някои фрази заекването му изчезваше яко дим. Отсичаше ги като с нож. - Т. Оска, айде п. При Ттинка!
Двамата се хванаха под ръка и куциукайки - единият с левия, другият с десния крак, замаршируваха:
"Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда..."
Така, кандилкайки се ту вляво, ту вдясно, среднощната първомайска манифестация продължи към съседната кръчма.

неделя, 1 февруари 2015 г.

Туй сме ний

 Поредната обичайна вечер в "Бар Бабугери" набираше скорост. Кюмбето боботеше разговорливо, зачервило весело бузи под зоркия поглед на тета* Нуша - свързващото звено между двете основни клиентски таргет групи на кръчмата - следобедните почитатели на латино-сериалите и вечерните пиячи. Докато следеше от разгарящото се "банско чудо" да не изпадне някой въглен, тя разказваше на висок глас за днешните преживелици на грабналата сърцата на целокупния български народ Касандра и от време на време се тюхкаше, че е окъсняла.
- Леле, печката ми изгасна̀ дома! Току да си о̀да я, оти ке ми изстине стаята... - повтаряше тя за кой ли път с надеждата, че някой ще я разубеди с една малка мастичка.
- К.к-к-ка̀жи за о.оная, ц-иганката Касандра, ка̀жи, па то-огава си о̀ди! - прекъсна я изпитият и сух като съчка Рач, един от "постоянното присъствие".
- Она̀ не е циганка бе, она̀ е българка, ама са я отгледа̀ли циганите. - Намеси се Мутката, за когото всеки, който не е от неговата рода,  па бил той и от Венецуела, би следвало да е българин. Той беше от циганите - националисти. Обиждаше се, когато го нарекат "ром".
- Българка е, море! Какво па не е българка! Ти баш ке ми кажеш! И яз съм малко ката̀нец*, ти що си мислиш?! - промърмори успелият вече да се напие Кире Катанецо в своя ъгъл и взе да "настройва" гласните си струни, сякаш са гайдуница - Миииии- мииииии....
 Той се имаше за голям певец и това изтезание за ушите на околните идваше да покаже, че не се отнася аматьорски към музиката. Един вид - разпява се, настройва се, значи е професионалист, не е шега работата.
 Вечерта си вървеше в нормалното русло, както всяка божа вечер. Само Тоска, верният другар на Рач по чашка,  не беше същият. Седеше на мястото си превит на две,  държеше с трепереща ръка бузата си и току простенваше тихо. Нямаше го нито разнежения, по детски влажен поглед, когато някой го почерпи, нито войнствено вирнатата посивяла, буйна брада, когато спори с набора си Рач на тема География.
 Рач беше бивш тираджия. Обиколил беше почти целия братски соц-лагер, та и до "Съюзо" беше ходил и обичаше да се фука с "великите си географски открития". Напиеше ли се, започваше да задава въпроси, обикновено свързани с вече несъществуващи държави като Чехословакия, ГДР и т.н. Тоска, който на младини беше правил нескопосан и съответно - неуспешен опит да избяга в Гърция, заявяваше, че такива държави няма. Рач контрираше: "Т.т.ти знаеш! За Г.гърция тръгна, у Бобовдол стигна." Тоска почти бил стигнал до границата, но се заблудил и постепенно завил към вътрешността. Граничният патрул попаднал на следите в снега и го настигнал... И - в затвора в Бобовдол...
- Що ти е бе, Тоска? - попита го Цомбата и подсмърквайки шумно, върна в изходно положение проточилата се от носа му висулка. Той беше най-младия от компанията, но редовната злоупотреба с алкохол беше заличила разликата в годините.
- Заб го боли, заб! - намеси се всезнаещата тета Нуша - Огин да ги изгори и за̀би и се! Язе, кога ме забо̀ли, пийна една малѐнка мастичка и ми мине. Оно̀ и са малко ме прибо̀люва, де, ама ке видим що ке стане на дзаднио край...
Тази вечер Цомбата имаше решение за всички проблеми. Бяха му предплатили едно агне и беше решил да го отпразнува. Днес щеше да бъде патрон на компанията.
- Блаже, сѝпи на ка'Нушка една мастика! Голема! - Разпореди се важно и с мощно подсмръкване пречупи отново изследователския дух, от който беше обзето съдържанието на лявата му ноздра.
- Я, я! Немо̀й*, ке ме напиеш! Ега си ексѝк*! Ки-ки-ки... - престорено се развика тя и кокетно си заоправя забрадката.
През това време своеобразния Данко продължаваше да разпръсква светлина чрез голямото си сърце. Избра един по-дълъг конец от разбридания* ръкав на ватенката си, накара болника да отвори широко уста и се надвеси над него, започвайки сложна хирургическа процедура.
Всъщност, самото вадене на зъба не представляваше трудност за него. Подготовката на операцията беше по-сложната част. Проклетият зъб все се изплъзваше от примката. Цомбата обаче не се предаваше лесно. След няколко неуспешни опита, той съсредоточи цялата си воля върху непослушния конец и много бавно и внимателно започна да стяга възела около зъба. Отношенията със съдържанието на носа му отново, образно казано, се обтегнаха. Обидено от липсата на внимание, то отново реши да го напусне. Спусна се надолу към широко отворената уста на Тоска. Искаше да види с очите си причината за това, връзката със собственика му все повече да изтънява...
Всички затаиха дъх.
Развръзката дойде мигновено. С едно единствено рязко движение на ръката Цомбата залови беглеца от носа си и същевременно освободи Тоска от тормозещия го зъб...

 Десет минути по-късно, конецът със злополучния зъб вече беше тържествено закачен на коледната елха, допълвайки украсата ѝ. Цялата компания беше обзаведена с по една нова чашка, Кире Катанецо дремеше в ъгъла си, тета Нуша ръчкаше печката, Цомбата продължаваше да разтяга своеобразното си "йо-йо", а успокоеният и разчустван Тоска изпълняваше с дрезгав грач любимата си песен:

Там дет' Пирѝн се издига,
Струма приятно шумѝ,
там във красива долѝи-и-и-на
се крие град Симитли.

Хей, гадже тук е чудесно -
имаме жежка вода,
времето бързо мина-а-а-ва
във песни, игри и хора̀.



Туй сме ний, симитличани,
весел е наш'ят живот.
Пейем ний безгра̀нично,
па макар и потънали във пот.
Във пот!

При последните думи  Тоска  изтри въображаемата пот от челото си и тръсна така енергично ръка, че стоящият срещу него Рач се присви, за да не бъде напръскан. Всички се засмяха, Кире Катанецо се пробуди и започна отново да "се настройва".
Поредната обичайна вечер в "Бар Бабугери" набираше скорост...

* тета - леля
*ката̀нец - катинар, използва се за "заядлив човек"
*немо̀й - недей
*разбридан - прокъзан, разшит
*ега си ексѝк (тур.) - букв. дано си на загуба, дано си в недостиг; използва се като клетва, но и като закачка.