Естествено, хората, живещи в непосредствена близост до апартамента му, негодуваха и викаха полиция, което предизвикваше шумни разправии на следващия ден.
Постепено обаче, келеметата поотраснаха и престанаха "да му правят евала". Все по-често се случваше да го виждам късно вечер сам на пейката.
Несъответствието между славното минало и мижавото настояще явно го тормозеше. Започна да зачезва със седмици. Само аз и още няколко вампира като мен, прибиращи се от работа по нощѝте, го виждахме да се мотае посред нощ пред блока. Изчезванията му се редуваха със самотни запои, придружени с многократни повторения на "Катюша", " Калинка" и "Калашников", усилени "до дупка". Хората от блока взеха да шушукат, че е циклофреник. А той, почувствал се обграден отвсякъде от врагове, се барикадира във владенията си и излизаше само през нощта. Започна да вика през прозореца и да се кара с хората за щяло и нещяло; наряза чадъра на кафенето; дебнеше кога съдържателката ще остане сама и притичваше, за да я тормози; палеше пощенските кутии във входовете.. Стигна до там, че една вечер причака на входа един съсед и го халоса с винкел по главата, а на следващата нощ на входа се мъдреше надпис "пред винкела всички сте равни".
Положението ставаше нетърпимо и по апартаментите беше пусната подписка за изселването на "господаря на Кремъл".
Естествено, след всяка негова изцепка идваха полицаи, които нагледно показваха безпомощността на институците пред такива като него. Буквално му се молеха да излезе. А той, провесен през прозореца, хвърляше в краката им чинии, чаши, лампи, и им заявяваше, че те са си негова собственост и ако си иска ще ги чупи.
Те обикаляха като гладни котета около терасата му, увещаваха го да кротува, па накрая подвиваха опашки и си тръгваха. До там се беше стигнало, че веднъж едно седемгодишно комшийче попита шестгодишния ми син: " Виде ли днеска, пияницата как уплаши полицаите?"...
Веднъж, докато си седяхме в кафето и обсъждахме мачовете, погледът ми беше привлечен от поредната двойка безпомощни полицаи, обикалящи около терасата му. Единият от тях обикаляше поляната, забил поглед в земята. Накрая се наведе, взе някаква клечка, отиде под прозореца, надигна се на пръсти и почука дискретно няколко пъти. Като някой Ромео под терасата на Жулиета. Естествено, "Жулиета" го остави безнадеждно самотен и не се показа. Не издържах и изсвируках "нашият сигнал" на Емил Димитров. Компанията прихна да се смее, а "любовниците" сконфузено се ометоха.
Безнадеждна работа! Оня взе всяка вечер да изхвърля по нещо от прозорците си. Постепено си остана без никакви вещи. Започна да разкъртва и изхвърля секции, паркет, всичко. Само музиката си беше оставил и озвучаваше района всяка нощ. Под терасата му имаше огромна купчина с боклуци, която никой не смееше да почисти. А институците изглеждаха абсолютно безпомощни.
По едно време, привечер, в кафето взеха да идват три-четири непознати, ячки момчета. Просто си стояха по цяла вечер на по ко̀личка и пушеха цигари. Една вечер нашият човек излезе непредпазливо навън, ячките момчета наскачаха, събориха го на земята и го закопчаха. След половин час дойде някаква линейка и го откара.
Това беше преди около година. Така и не се разбра какво точно е станало с него, но повече не се появи.
Гледам от няколко дена, че в апартамента започнаха ремонти. Сменят се дограми, отвътре се чуват звуци от шлайфове, бормашини... Явно Кремъл е с нов господар.
Вероятно много хора ще си помислят, че правя тънки намеци. Така е, но историята е напълно истинска. Ако не вярвате, елате и поразпитайте съседите!
